Читать «Още един скандал» онлайн - страница 36

Но преди Макалистър да е отворил уста, Мадлин се отскубна от прегръдката му. За момент Гейбриъл отказа да я пусне, но носле неохотно разпери ръце.

Дългокрака и грациозна, тя се запъти към вратата. Макалистър — този проклет дърт страхливец — я пусна да мине. Разбира се, Мадлин беше по-висока от камериера, и това обясняваше поне част от хрисимостта му.

Но преди тя да излезе в коридора, Гейбриъл я извика:

— Един въпрос, ваша светлост!

Мадлин се поколеба. Не искаше да се изправя лице в лице с него и Гейбриъл го знаеше. Все пак тя погледна през рамо, без да осъзнава, че кокетира.

— Какво?

— Ръмбилоу знае ли коя си?

— Не. — Тя примигна.

— Никога преди ли не си го виждала? Сигурна ли си?

— Никога преди не съм го виждала.

Гейбриъл кимна.

— Върви тогава.

Реверансът й беше толкова очевидно подигравателен, че той наклони глава и тръгна към нея като атакуващ бик. Тя мъдро реши да се затича по коридора.

Той я изпрати с поглед и се помъчи да намери удовлетворение в бягството й. Макар да знаеше, че няма да получи никакво удовлетворение, преди да я има в леглото си. Мадлин не го беше разбрала, но откакто бе стъпила на английска почва, времето й като независима жена беше приключило. Гейбриъл не се дивеше на добрия случай, който ги беше събрал тук, в същото време на същото място. Знаеше, че тя сигурно ще дойде на играта при Ръмбилоу — и както винаги извади късмет.

Макалистър изгледа недоволно Гейбриъл.

— Трябваше да ме предупредиш, че пак си хукнал подир тая фуста.

Гейбриъл не беше надлежно подготвен за прилива на желание, който го беше зашеметил, щом я видя. За такова нещо нямаше достатъчно добра подготовка.

— И какво щеше да направиш?

Макалистър бутна Гейбриъл в стаята и затръшна вратата, но не силно.

— Щях да те пратя да поработиш в Бедлам, където хората не са толкова луди.

— Ти мразиш целия женски род — отбеляза Гейбриъл. — Не е имало случай да харесаш някоя от дамичките ми, а ако ти се налага да търпиш някоя жена, искаш тя да е покорна и мълчалива.

— Какво нередно има в това?

— Нищо, освен че Господ ги е устроил другояче.

— Устроил ги е, ама не и твоята херцогиня.

— Не. Не и моята херцогиня.

Макалистър беше надал вой до възбога, когато научи за измяната на Мадлин и не спря да изтъква това като доказателство, че жените не са стока. Гейбриъл не бе съгласен, но тогава си имаше нещо друго наум. Франция беше обявила война на Англия и Гейбриъл участваше в организацията на отбрана. Докато отсъстваше от дома, Джери беше попаднал в клопката на един негодник, и за да измие срама от челото си, бе постъпил във флота.

Момъкът беше в открито море, когато слуховете за проблемите му стигнаха до брат му. За вечна печал на Гейбриъл целият този ужасен период свърши с гибелта на Джери. Гейбриъл смяташе, че отговорността за тази смърт е негова. Не трябваше да изпуска Джери от поглед, а точно това се случи, защото мисълта за Мадлин го беше обсебила.

Още повече, че при цялата страст помежду им Мадлин отхвърли собственическата му претенция и предпочете да избяга от Англия, вместо да се изправи лице в лице с него. Огненият му бяс се беше превърнал в смразяващ и неумолим гняв. Понеже вярваше в съдбата, той знаеше, че някой ден Мадлин отново ще му падне в ръцете и се беше заклел да й отмъсти — на нея, която първо плени душата му, а после избяга, защото… о, причината не беше в хазарта. Тя се уплаши. Плашеше я всеки мъж, когото тя не можеше да управлява и контролира.