Читать «Още един скандал» онлайн - страница 35

Тя лакомо го вкуси и приветства завръщането на страстта, която бе оставила след себе си пожар, ярък като опашката на комета. Тази чувствена атака й напомни първия път, когато се любиха, той внимаваше да не я нарани, но не допускаше съпротива. Вместо това езикът му я принуди да си спомни първичните ритми, които ги бяха уловили в клопката си.

И които сега отново ги впримчиха. Той мушкаше език в устата й като че ли под съпровод на барабан. Когато тя се опита да прояви пасивност, той я атакува още по-усърдно, не я остави на мира, накара я да се присъедини към него в разтърсващия танц на зъби, устни и езици.

Той черпеше удоволствие от нея, но не оставаше назад в даването на удоволствие, а прословутото й трезвомислие, с което толкова се гордееше допреди малко, изчезна под напора на страстното желание. Ръцете й обвиха врата му, раменете му. Тя го дръпна към себе си, сърцето й биеше бясно до неговото. Притисна гърди в неговите, мъчейки се да облекчи болката в зърната си. Искаше да се отрие в тялото му като котка, да го бележи като свой. С ума си знаеше, че той не й принадлежи, но душата й твърдеше, че това е нейният избраник.

Желаеше го. Желаеше да каже „да“.

Той сграбчи полата й, повдигайки я с едно-единствено движение.

Въздухът погали голите й крака. Тя плъзна прасеца си по неговия.

Той се засмя тихо и дъхът му навлезе в устата й.

За един момент я завладя безкраен смут. Той й се присмиваше. Това й се стори непоносимо.

И после той отново я целуна, устните и езикът му бяха майстори на съблазняването. Ръцете му се плъзнаха надолу, разголиха дупето й, за да го повдигнат и нагодят така, че да посреща тласъците му. Дългото, твърдо доказателство за желанието му се притисна в корема й… доста настойчиво. Това беше ласкателно. Това беше изкусително. Това сбъдваше всичките й мечти — как хълбоците му ще се раздвижат пред дверите на тялото й, обещавайки удовлетворение. Тя се гмурна в страстната вълна.

Той вдигна глава и я погледна в очите. Пръстите му докоснаха бедрата й и тя разбра, разбра че той е изцяло погълнат от момента, от нея.

Точно тогава нечия силна ръка блъсна вратата, която се отвори широко.

7

Мадлин подскочи.

Гейбриъл пусна полата й и изпсува.

Камериерът Макалистър стоеше на вратата и се мръщеше.

Гейбриъл му се намръщи в отговор и отказа да свали ръце от Мадлин, отказа да изпитва угризения за най-естественото нещо на света: да я люби.

Мадлин заговори, висока и горда, истинска херцогиня.

— Добър ден, Макалистър. Надявам се, че си добре със здравето.

— Добре съм, благодаря, ваша светлост. — Устата на Макалистър се движеше, сякаш той едва преглъщаше думите, а лицето му, което открай време приличаше на съсухрена ябълка, се набръчка още повече.

Гейбриъл се засмя мрачно. Нисък, кривокрак и шотландец до мозъка на костите си, Макалистър беше настроен срещу Мадлин от първия момент, в който я видя. Той веднага бе предрекъл катастрофа.

Оказа се прав и вечно го натякваше на господаря си.

Гейбриъл се втренчи в Макалистър, предизвиквайки го да направи коментар.