Читать «Още един скандал» онлайн - страница 34

— Мади.

Беше мечтала как задъханият му глас ще шепне страстни слова в ухото й. За един миг тя затвори очи и си представи, че времето няма значение, че тя е единствената му любов.

— Мади, отвори очи — каза й той.

Тя изпълни нареждането му и видя, че той я гледа като лаком котарак. Без да я пуска, той плъзна длани по ръцете й. Повдигна ги, нагласи ги… и тя обхвана собствените си гърди.

Шокирана, Мадлин опита да се изплъзне от хватката му.

— Не! Чакай. Виж. — Проклетият му съблазнителен глас отново влезе в действие, дъхът му галеше ухото й.

И тя застина. Погледът й се закова на място, всичките й сетива застанаха нащрек.

Той започна деликатно да я насочва. Тя потърка зърната си с връхчетата на пръстите. Дланите й погалиха долната заобленост. Когато той разпери ръцете й и ги притисна към пламналата й плът, тя изстена. Веднъж. Задъхано и кратко.

Доказателството беше налице. Тя нямаше как да отрече онзи стон. Той печелеше. Можеше да й се присмее, стига да искаше.

Вместо това Гейбриъл впери поглед в гърдите й и свали ръцете й. Собствените му ръце се заеха да й доставят удоволствие. Дланите му обхванаха гърдите й и той изпита чисто мъжка наслада от заоблените им форми, от тежестта им… от пробуденото й желание. Той щипна леко зърната между палеца и показалеца си и това я накара да се притисне към него — за да избяга от копнежа, или за да го угаси. Подлудена от желание, тя се заизвива в ръцете му, но той я държеше здраво и започна да целува ухото й, милвайки го с език, а после го подразни със зъби.

Мадлин склони глава на рамото му. С всеки дъх тя издишаше собствената си възбуда и поемаше дивата му страст.

Той раздвижи хълбоци — бавна, чувствена подкана.

— Помниш ли колко хубаво ни беше онзи път? Ти беше девица, Мади, а аз те доведох до тръпките на екстаза. Сега тялото ти се разтваря за мен. Помисли… помисли докъде мога да те отведа тази вечер.

— Не. — Слава богу, че беше запазила някакво подобие на разум. — Не.

Гейбриъл я обърна към себе си, без да я изпуска.

— Не ли? — Той се усмихна като хищник, готов да я разкъса. — Колко дълго мислиш, че ще ми устоиш, ако те нацелувам?

— Не.

— Ето така?

Той плъзна устни по нейните и възпламени спомена за откраднатите мигове в огряната от слънцето градина, за среднощните срещи извън претъпканите бални зали. Докато странстваше из Европа, тя беше целувала други мъже: италианци, испанци и дори един дезертирал френски войник. Мислеше, че другите със сигурност ще изтрият от съзнанието й спомена за Гейбриъл. Но не. Никой от тях не се целуваше като него, никой не се потапяше по такъв начин в акта. Никой от другите не се постара да изучи контура на устата й, не й шепна любовни думи с неугасима жар, не разтвори нежно устните й…

— Стига си мислила за тях — измърмори Гейбриъл. — Сега ще ти покажа за какво да мислиш.

Той подпря главата й с лакът, наведе я назад и безмилостно я завладя с коравите си устни. Дъхът му се плъзна по гърлото й, изпълни дробовете й с неговия въздух, с неговия живот.