Читать «Още един скандал» онлайн - страница 30

— Ще се оправи. — Елинор щеше да се оправи.

— Освен ако не се удави. Мистър Найт е въплъщението на думата „суров“.

За момент Мадлин беше обзета от съмнения. После си припомни храбростта на Елинор пред лицето на огъня — френския артилерийски огън — и се отпусна.

— Ще се оправи. Тя е точно като Джери. Има скрити сили. Просто трябва да ги изрови от себе си.

— Джери. — Лицето на Гейбриъл помръкна.

— Джери. Твоят полубрат. — Тя се усмихна при спомена за свенливия очарователен младеж, който изглеждаше много по-млад от нея, въпреки че бяха връстници. — Как е той?

— Той е мъртъв.

— Мъртъв! — Тя залитна назад, прекалено стъписана, за да изрече обичайните баналности. — Как? Защо?

— Загина при Трафалгар. — Устните на Гейбриъл едва помръдваха, а зелените му очи бяха студени като Северно море.

— Поне си е отишъл като герой. — Глупав коментар, които не донесе никаква утеха на скърбящия брат. Въпреки привидната липса на емоции у Гейбриъл, Мадлин знаеше, че той скърби. Джери, детето от втория брак на баща му, обожаваше по-големия си брат и се опитваше да го имитира във всичко.

Гейбриъл го защитаваше от утайката на обществото. Братята нямаха друго семейство освен себе си.

— Проклета загуба на един достоен мъж — пророни Гейбриъл.

Най-накрая Мадлин успя да изрече думите, с които трябваше да започне:

— Моите съболезнования. И аз съм опечалена. — Тя протегна ръка към Гейбриъл и това беше първият й спонтанен жест, откакто се озова в стаята му.

Той само я погледна.

Тя прибра ръката си и се зачуди какво друго би могла да каже, как би могла да излезе от неловкото положение. Но ситуацията не беше дори по нейните сили, пред нея стоеше циничен, гневен мъж и тя щеше да е щастливка да се отърве от възмездието му без драскотина.

— Съжалявам — повтори тя. — За едно отстъпление понякога се изисква невероятна смелост. — Мадлин закрачи към затворената врата, към свободата. — Нашата кратка среща приключи.

Гейбриъл се изстреля напред. Бързите му движения бяха белязани от онази особена грация, която приковаваше женските погледи в него… и разколебаваше мъжете, готови да го предизвикат. Той й препречи пътя към вратата и заповяда:

— Кажи ми каква работа имаш тук, че се обличаш скромно и се правиш на компаньонка.

Не му ли отговореше, щеше да си остане завинаги в този капан. Пък и наистина, какво значение имаше? Гейбриъл нищо не можеше да й стори.

— Ще спра баща си от участие в тази игра.

— Него го няма.

— Но ще се появи. Мислиш ли, че баща ми притежава волята да остане далеч от подобна игра?

— Възможно е. Той пропиля почти всичко, докато те нямаше.

— С изключение на мен, защото тогава не му бях подръка — добави горчиво тя.

— Беше изкушен.

— Доста си наясно. — В нея се надигна силен гняв, съчетан с подозрение. — Там ли беше? Участваше ли в изкушаването му?

Той настъпи и я притисна между големия скрин и стената.