Читать «Още един скандал» онлайн - страница 32

— Четири години се чудих — каза той. — Като последен глупак мислех, че ще се прибереш. Когато разбрах, че съм грешал, вече беше твърде късно. Не можех да те настигна, а се наложи… — Той внезапно млъкна и я притисна още по-натясно в ъгъла. — Какво щеше да направиш, ако беше открила, че си бременна? Или не си го обмисляла? Това да не е признак на прехвалената ти зрялост?

— Щях да се завърна в Англия и да се оженя за теб. — Отговорът й беше непоколебим, защото бе обмислила такъв вариант. Коя жена не би го обмислила? Колкото и да й беше омразна идеята, тя щеше да се завърне, да се ожени за него… и да е нещастна до края на дните си.

— Това първият правилен отговор, който ми даваш.

— Но не го дадох на теб.

Той я наблюдаваше, едното ъгълче на устата му се изви нагоре. Щеше й се да запищи. Вместо това се опита да се изплъзне.

Той я хвана, преди да е направила две крачки. Застана зад нея, улови я за раменете, бутна я към огледалото и я накара да се види.

— Погледни се.

Но тя погледна него.

— Погледни се — отново настоя той. Видя собствените си очи в огледалото. — Не ще забравя първия път, когато те видях. Беше толкова млада. Висока, горда, уверена в себе си, докато другите дебютантки само се преструваха. В онзи миг те пожелах.

Помнеше.

Балът на лейди Ънуин. Той се беше облегнал на стената и оглеждаше най-новата реколта дебютантки, които влетяха в залата с пърхане. Роклите на всички бяха в бяло, розово и светлосиньо. През редиците на момичетата премина шепот: Това е той, граф Кемпиън, прословутият зестрогонец. Прословут, порочен, възбуждащ. От уста на уста се предаваше клюката, че било нужно той само да махне с пръст и дамите се хвърляли в обятията му. Имал силата да съсипва репутации и всяка дама, която удостоял с вниманието си, можела да се счита за щастливка.

Когато Мадлин чу клюката, вече беше твърде късно. Той се отдели от стената, протегна ръка и тя отиде при него. Беше влюбена. И смяташе, че той изпитва същото.

Сега гледаше себе си в огледалото… и виждаше него. Тях. Заедно, все едно бяха нарисувани за брачен портрет. И някаква жестока истина придаваше правдоподобност на тази илюзия.

Опънатата назад коса му придаваше демоничен вид. Зеленото на очите му гледаше присмехулно… и страстно. Устните му… той ги сведе над врата й и се спря на сантиметър от кожата. Дъхът му я милваше. Мадлин искаше да затвори очи и да се отдаде на възхитителното, почти забравено усещане.

Вместо това вдигна ръка и понечи да отблъсне главата му.

Гласът му я възпря:

— Забрави ли? Онази нощ?

Той не говореше за нощта, в която се срещнаха. А за нощта, в която се любиха.

— В твоето собствено легло, скъпа. Любих те в твоето моминско, украсено с финтифлюшки, панделки и джувки девствено легло. Помниш ли? Крачеше из стаята като валкирия, защото още беше бясна на дързостта ми да разруша илюзията ти за сър Галахад, и бясна на себе си, задето вдигна сцена. А аз влязох през прозореца.