Читать «Още един скандал» онлайн - страница 31
Кристина Дод
— Аз… не… играя… комар. — Гейбриъл старателно наблегна на всяка дума.
Това беше такава неистина, че Мадлин едва успя да отговори:
— Последния път, когато те видях, ти току-що бе излязъл от играта с богата плячка. Сега си на път към ново завоевание.
— За разлика от феодалите ви, ваша светлост…
— Не смей да ми говориш така!
— Как? — Той се престори на изненадан. — Ваша светлост? Но другите се обръщат към вас по този начин и вие им отвръщате куртоазно. Освен това сте херцогиня Магнус.
Гейбриъл отлично умееше да я дразни, а сега беше във върховна форма.
— Бъдеща херцогиня и никой друг не се обръща към „нейна светлост“ с такъв тон.
— Ще се постарая тонът ми да погали слуха на ваша светлост.
Мадлин скръцна със зъби. Нямаше да спечели. Не и срещу Гейбриъл.
— Та както бях започнал да казвам, ваша светлост, за разлика от феодалите ви, аз не живея за да ви доставям удоволствие. — Той погали с пръст бузата й. — Освен по един много важен начин.
— Недей. — Тя се отдръпна от докосването му.
— Недей? Защо? Никой не знае какво правихме онази нощ. Казах ти, клюката е мъртва. — Той отново прокара пръст по бузата й. — Но претенцията ми не е.
Този път тя шамароса ръката му. Силно.
— Що за претенция? — Сякаш не знаеше!
— За това, че си моя. Не си ли спомняш, скъпа? — Той се наведе към нея и си пое дъх, сякаш запаметяваше мириса й. — Претенцията ми от онази нощ, когато ти вдигна възхитителна сцена в Алмак.
Разбира се, че помнеше. Дори сега сърцето й ускори ритъма си.
— Не признавам ничии претенции.
— Очевидно, защото в противен случай нямаше да ме напуснеш, след като ми се отдаде.
— Ти ме насили!
— Залъгваме се, а? Ти си невероятна пъзла. Винаги си била пъзла, но го криеш толкова добре. — Гласът му стихна до шепот: — Дори мен заблуди.
— Не съм пъзла!
— Отчаяна страхливка.
— Как можеш да говориш така?
— Как можеш да кажеш, че те насилих? В първия момент ме блъскаше по гърдите. Във втория ме сграбчи и ме захапа, ей тука, за устната. — Той докосна ъгълчето на устата си. — Текна ми кръв.
Гърдите й се вдигаха и спускаха, докато тя безразсъдно се взираше в миналото.
Тогава искаше да го нарани. Да го накаже с болката, която той й беше причинил. Нарече го мерзавец. Комарджия. Сграбчи главата му с две ръце, зарови пръсти в косата му и го захапа. Той изруга, опита да се отдръпне, да си възвърне контрола. Но тя го стисна още по-здраво, облиза малката капчица кръв и изведнъж те се търкаляха на леглото и разкъсваха дрехите си.
Тогава беше полудяла.
Сега погледът й се спря върху гърлото на Гейбриъл, кафяво и гладко, и върху валмата косми, покриващи горната част на гърдите му.
— Една от природните ти дадености, на която най-много се възхищавам — изключвам великолепното ти тяло — е упорството, с което отказваш да видиш фактите пред очите си.
Мадлин погледна лицето му. Той да не й се присмиваше? Но не. Познаваше характера му.
— Роди ли детето ми?
— Не!
— Не ме лъжи, Мадлин.
— Не. Започна ми… Преди да напусна Англия, знаех, че не съм заченала.
— Какъв късмет си извадила. — Той се навъси.
