Читать «Още един скандал» онлайн - страница 28

— Само това парченце — защити се Мадлин.

— То е от полата. И то от предницата й! Какво от това, че е само едно парченце? — Тамзин се хвана за гърлото. — Онази Личност иска да съм с тази рокля довечера.

Мадлин я погледна в очите.

— Ако знаеш как да изгладиш остатъка от коприната без да я съсипеш, то аз знам как да спася костюма ти и в същото време да те превърна в диктуваща модния тон.

Тамзин я зяпна невярващо и леко отвори уста.

— Имаш ли кордела? — Мадлин щеше да дублира находчивото решение на Елинор от подобен случай в миналото. — В голямо количество?

— Да. Да, разбира се, че имам.

— Дай ми я. Не се главоболи, скъпа. Скоро ще вземеш първия си урок по превръщането на всяко зло в добро.

6

Мадлин вървеше по пустия коридор и търсеше нещо, което да постави в средата на розовата фльонга, която беше стъкмила, за да прикрие съсипаната рокля. Истинско цвете, или… Почуди се дали някой лакей няма да пожертва едно златно копче от ливреята си. Целият следобед беше преминал в поправки, а тя не беше добра в шиенето като Елинор, всъщност тя в нищо не беше добра като Елинор, но се беше справила великолепно със спасяването на роклята и беше убедила Тамзин да заеме полагащото й се място в обществото. Не че очакваше благодарност от лейди Табард за заслугите си, но…

Отвори се врата, една ръка се протегна, сграбчи Мадлин и я дръпна вътре.

Тя допусна това отношение, само защото знаеше, че е той. Познаваше докосването му. Познаваше дързостта му.

— Гейбриъл — тя се усмихна хладно. — Каква неприятна изненада.

— И за двама ни. — Той затръшна вратата възможно най-тихо и несъмнено ги затвори в — тя мерна мъжките дрехи и аксесоари — спалната си. В стаята имаше скрин, тоалетка, огледало с подпора. Леглото беше огромно и спокойно побираше двама души, в случай че той решеше да си доведе любовница… Мадлин незабавно извърна поглед. Една врата водеше към балкона, друга — към съблекалнята. По размера на помещението и по удобствата в него, тя разбра, че Гейбриъл е почетен гост.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — Гейбриъл я раздруса.

Тя погледна ръката, която я държеше, и понеже той не я отмести, Мадлин сама я вдигна и блъсна настрани, сякаш се отърсваше от особено гадно насекомо.

— Ти ме довлече тук — обвини го тя.

Гейбриъл сигурно се преобличаше за вечеря, защото сега носеше черни бричове и дълги чорапи, но беше разгърден и около врата му висеше намачкано шалче. Беше заел агресивната поза на Дики Дрискол — конярят, който често й триеше сол на главата заради нейните пусти безразсъдства.

— Игричките ти не минават пред мен, Мадлин. Защо си в Шалис Хол?

— И аз бих могла да те попитам същото. В края на краищата вече съсипа живота на един човечец, като му отне имуществото. — Мадлин побърза да контраатакува, въпреки че след тазсутрешната неочаквано пламенна защита на лейди Табард не искаше да се сражава с него на този фронт. — Вече цялото ли го пропиля?

— Не отговори на въпроса ми, затова ще те питам нещо друго. — Той я огледа внимателно както в гостната, но този път вниманието му бе насочено основно към лицето й. — Защо се правиш на компаньонка на онова глупаво девойче?