Читать «Още един скандал» онлайн - страница 29

Беше й трудно да го погледне в очите. Той винаги прозираше в нещата, но преди любовта смекчаваше остротата на взора му. Сега, лишен от топлина, погледът му виждаше прекалено надалеч, виждаше проклетата несигурност, която Мадлин толкова рядко изпитваше… и с която бе пропита в момента.

— Не ти отговорих, защото не съм длъжна да ти отговарям. — Тя нервно се дръпна от него.

— Значи си замислила някаква пакост. — Присвитите му очи не я изпускаха за миг. Тя отиде до балкона и се взря надолу към алеята, където спираха няколко окъснели карети. — Надявах се, че престоят в чужбина ще те накара да пораснеш, но очевидно това е бил необоснован оптимизъм.

Обвинението му почти я остави без дъх.

— Аз отдавна съм пораснала. Зряла съм по рождение.

— Избяга.

На това обвинение нямаше как да отговори. Беше избягала.

— Но не от отговорностите си — отговори тя, наранена от думите му. — А от теб.

По дяволите. Ама че неуместно признание.

— Защо й е на една зряла по рождение жена да бяга от един най-обикновен мъж?

— Не от мъжа. — Тя си пое дъх. Гейбриъл сякаш изразходваше всичкия въздух в стаята. — От клюките. Исках клюките да заглъхнат.

— Четири години… клюките са абсолютна леш. Гарваните са ги оглозгали до кости.

Тя го погледна и се опита да прочете мислите му. Това никога не е било лесно с него. Думите му бяха двузначни, под всеки смислов слой следваше нов. А когато Гейбриъл изглеждаше така — сякаш води с преднина от две крачки и възнамерява да я запази — дори не можеше да си представи ходовете му. Да не искаше да каже, че буйната страст помежду им е стихнала?

Хубаво. Добре. Така и трябваше да бъде. Изпитваше само облекчение. Само облекчение.

— Така и трябва! — насърчи го тя. — Знаех си, че ще се споразумеем. Не трябваше да вдигам онзи скандал. Беше грешка от моя страна. — Огромно признание, което той със сигурност щеше да оцени по достойнство.

— Беше, и още как.

Е, не го оцени по достойнство. Но сега беше негов ред да се извини.

— Ти наруши даденото ми обещание.

— Какво?

— Закле се, че ще станеш моя жена. Датата беше насрочена. Обявлението беше пуснато в Таймс. Ти не спази обещанието си.

Гневът й кипна съвсем лесно, най-вече заради собствената й вина. Херцогиня Магнус винаги удържаше на думата си. Такова беше кредото на рода — но тя му беше изневерила.

— Не трябваше да играеш хазарт, при положение че знаеше какво изпитвам.

— Беше въпрос на достойнство, скъпа. Ако не бях изкарал онези пари, ти щеше да контролираш брака ни с безмилостно твърда ръка — точно както командваш живота на другите.

Несправедливостта на обвинението му я срази.

— И вместо това сега няма брак. И ако искаш да знаеш, никого не съм командвала. Просто взимам мерки за уреждането на определени въпроси, които хората ги мързи да свършат сами.

— Нима? — тонът му беше присмехулен. — Къде е Елинор?

Мадлин понечи да обясни, но после си затвори устата.

— Нека позная. — Той все така не я изпускаше от поглед, когато тя се приближи до скрина и прокара пръсти по сребърните му четки и канчето му за бръснене. — Изпратила си братовчедка си при мистър Найт, за да поднесе извиненията ти. Винаги си й казвала че, е твърде плаха и сега си я бутнала в дълбоките води, за да плува или да се удави.