Читать «Още един скандал» онлайн - страница 21

— Нима? Толкова рано? — Лейди Табард не скри недоволството си.

Тамзин се поусмихна и заби поглед в краката си.

— Мистър и мисис Грийн пристигнаха тъкмо за обяд заедно с трите си възхитителни дъщери.

— Боже мили! — възкликна лейди Табард. — Виж ти, колко много млади дами.

— О, да, аз съм истински щастливец, защото мосю и мадам Вавасьор с четирите си дъщери ви изпревариха с половин час.

Последното име привлече вниманието на Мадлин. Преди две години във Виена се бе запознала с бившия френски посланик. Той бе дребен, мустакат, елегантен мъж с проницателен поглед и — както подобава на един опитен дипломат — безупречна памет. Трябваше да го отбягва.

— Ще се освежат ли с нас?

Лейди Табард рязко извърна глава и я изгледа яростно.

— Те са на горния етаж и си почиват от уморителното пътуване. Имали са доста неприятности с армията на Наполеон.

— Мога да си представя.

Мадлин се учуди на силата на натрапчивия хазартен импулс, който беше довел мосю Вавасьор тук, защото той беше човек на Наполеон и ако правителството разбереше, че е на английска почва, французинът и семейството му щяха да бъдат задържани под стража.

Мистър Ръмбилоу говореше през рамо — на нея, както личеше по всичко.

— За мое най-голямо удоволствие поканата ми за игра на карти в дружески кръг доведе гост, за когото не съм и дръзнал да мечтая.

Херцог Магнус? Да не би Ръмбилоу да се хвалеше, че е осигурил присъствието на баща й, който никога не е устоявал на изкушението?

Домакинът продължи:

— Въпреки че напоследък води доста отшелническо съществуване, не се съмнявам, че го познавате, в игралните салони му се носи славата на най-хладнокръвния човек, който някога е печелил състояние.

Мадлин затаи дъх. Не ставаше дума за баща й, а за някой друг комарджия, прочут с късмета си. Със сигурност мистър Ръмбилоу нямаше предвид… не, съдбата не можеше да е толкова жестока.

Когато влязоха в дневната, един висок и навъсен джентълмен остави чашката и чинийката си на масата и се надигна от стола.

Ръмбилоу триумфираше:

— Мога ли да представя на вашето внимание Гейбриъл Ансел, граф Кемпиън?

5

Погледът на Гейбриъл се плъзна по лейди Табард, по Тамзин, по Мадлин…

Задъхана и ужасена, Мадлин очакваше той всеки момент да я заговори по име. Обясненията щяха да са невъзможни и през цялото време Гейбриъл щеше да я гледа и да се усмихва, дебнейки шанс да я сграбчи в ноктите си.

Вместо това той съвсем спокойно се обърна към гостите и се поклони внезапно, рязко.

— Ръмбилоу, представи ме.

Не я беше познал. Не я беше познал. Мъжът, който населяваше сънищата й, който беше накарал Англия да й се стори тясна, който беше отнел гордостта и девствеността й… не я помнеше.

Мадлин не знаеше дали да чувства облекчение или обида.

— С удоволствие. Кемпиън, това са лейди Табард, дъщеря й Тамзин… и компаньонката й, мис Де Лейси.

Това привлече вниманието на Гейбриъл. Той отиде при Мадлин и я погледна отвисоко.

— Мис Де Лейси, доколкото си спомням някога бях сгоден за братовчедка ви.

Лейди Табард шумно си пое въздух.

— Споменът не ви е подвел — отговори Мадлин, доволна от невъзмутимостта си.