Читать «Още един скандал» онлайн - страница 19

— Лейди Табард! Колко се радвам, че дойдохте.

Русата му коса сияеше на слънцето като златен ореол. Черното кадифе на миглите му обрамчваше сините му очи и ги открояваше като сапфири. Белите му зъби блестяха и добре поддържаният рус мустак му придаваше мъжественост.

Ръмбилоу пое ръката на лейди Табард, наведе се и я целуна през ръкавицата, докато очите му я гледаха настоятелно. Едва когато матроната се изчерви, той я пусна и се обърна към Тамзин.

— Драга лейди Тамзин, надявах се, че ще пристигнете тук рано. Вашето изящество ще подейства отпускащо на другите момичета.

Тамзин също се изчерви и отвърна на усмивката му.

— Разбира се, ще бъда щастлива да помогна с каквото мога — промърмори тя. Веднага щом джентълменът насочи вниманието си към Мадлин, Тамзин пребледня и го изгледа с нещо като негодувание или може би презрение.

Но Мадлин нямаше време да мисли върху реакцията на девойката, защото мистър Ръмбилоу пое ръката й. Не беше толкова висок, колкото първоначално си беше помислила. Всъщност не беше по-висок от нея, но имаше масивно телосложение, широки рамене и огромни ръце.

— Моля ви, лейди Табард, представете ме на неочакваната ми гостенка, за да я поздравя както е редно. — Той отправи към Мадлин толкова чаровна усмивка, че по гръбнака й неусетно пробягна тръпка.

— Младата дама е Мадлин де Лейси от съфолкското разклонение на рода Де Лейси. Тя е компаньонка и камериерка на Тамзин — лейди Табард метна към Мадлин поглед, който трябваше да заглуши всякакви протести.

Но сега Мадлин не можеше да се занимава с лейди Табард, защото беше покорена от непоколебимото възхищение в усмивката на мистър Ръмбилоу.

— Добре дошли, мис Де Лейси. Уверен съм, че присъствието ви значително ще допринесе за удоволствието на лейди Тамзин от нашето малко събиране.

Не целуна ръката й, но не беше нужно. Мадлин се опиваше от неприкрития интерес, допреди малко насочен към лейди Табард, после към Тамзин, а сега към нея. Мъжкото внимание — какъв рядък и ценен артикул! Повечето жени почти не успяваха да се доберат до него, а този мистър Ръмбилоу го раздаваше като италианско жиголо.

Очите му се разтвориха широко, сякаш нещо в лицето й го изненада, и той се усмихна като човек, който се забавлява страхотно.

Какво беше забавното тук? Мадлин би искала да знае. Ръмбилоу се завърна при лейди Табард и й предложи ръката си.

— Каня ви във временното си убежище, въпреки че то не съответства на изискания ви вкус.

Мадлин хвърли поглед на ужасната постройка, която в никакъв случай не съответстваше и на нейния вкус. Близкият оглед не подобри мнението й за къщата.

— Ала се надявам, че ще харесате престоя си тук. — Ръмбилоу поведе лейди Табард към дома си. — Предполагам, че съпругът ви скоро ще дойде?

Тамзин поизостана от мащехата си. Мадлин пък поизостана от Тамзин и внимателно започна да наблюдава мистър Ръмбилоу.

До такава степен бе под силата на магията му, че неколкократно трябваше да си напомни, че един чистоплътен и красив мъж не е задължително стока.

Не че преди четири години подобна фасада я бе заблудила. Заблудило я беше нещо много по-примитивно.