Читать «Още един скандал» онлайн - страница 23

— Предполагам, че вие сте от вторите — също толкова тихо контрира Мадлин.

— Ще ви покажа белезите си, но насаме. — Онази свирепа усмивка отново цъфна на устните му.

Мадлин си спомни как бе хапала голите му рамене в екстаза си. Лицето й почервеня от притока на кръв и й се стори — не беше сигурна, но имаше такова усещане — че мистър Ръмбилоу наблюдава игричката им като хищен ястреб. По дяволите Гейбриъл! Как смееше да й се присмива тук, пред всички?

Лейди Табард отново изиска вниманието на графа:

— Лорд Кемпиън, съпругът ми ще се вълнува да узнае, че сте тук.

— Нима?

— Той е гледал как сте спечелили състоянието си и разказва за подвизите ви с благоговение. — Лейди Табард екзалтирано сключи ръце, сякаш още малко и щеше да припадне. — Как сте заложили всичко на една карта. Как лорд Журден е нервничел, а вие сте запазили хладнокръвие. Когато картите били свалени, вие само сте кимнали все едно не сте се съмнявали в резултата, съобщили сте на Журден, че го очаквате сутринта, за да си уредите сметките, и сте изчезнали в нощта.

Гейбриъл слушаше разказа все едно ставаше дума за друг човек.

Макар и против волята си, Мадлин наостри уши. Така и не беше чула подробностите — обзета от болка и ярост бе хукнала да превзема Алмак, надавайки войнствени писъци. Там беше вдигнала грандиозен скандал като разтрогна годежа и унижи Гейбриъл, а после си понесе цялата тежест на гневната му страст. Макар че „понесе“ не беше точната дума. Той й беше показал в невероятни детайли колко го жадува тялото й.

Как ли не се беше опитвала да забрави — но напразно.

— Това беше отдавна — отговорът на Гейбриъл беше за лейди Табард.

— Лорд Журден не се ли опита да избяга на Континента без да плати? — попита Тамзин.

— Да, ако паметта не ми изневерява. — Гейбриъл седна и оправи ръба на панталоните си.

— Прекрасно знаете, че паметта ви е вярна — намеси се Ръмбилоу. — Вие собственоръчно сте го спрели на доковете, ограбили сте го до шушка и сте го пратили да си живее живота.

— Живот на мизерстващ длъжник — вметна Мадлин.

Гейбриъл сведе глава и я погледна косо.

— Мис Де Лейси, не си давате сметка какво приказвате.

Пронизителният глас на лейди Табард се извиси до фалцет.

— На онзи джентълмен и това му е малко, факт е, че той беше порочен човек, който не би се спрял пред убийство, за да постигне целите си.

Тамзин се ококори при тона на майка си и резките й думи.

Мадлин не знаеше откъде лейди Табард е толкова уверена в подлостта на Журден, но знаеше, че няма смисъл да спори.

— Да, милейди — отвърна тя и покорно сведе поглед към сключените си пръсти. По същото време преди четири години Гейбриъл бе опитал да й каже, че е подбрал мишената си добре, че лорд Журден е брутален негодник. Версията му не я интересуваше — тя виждаше единствено коравосърдечното предателство на Гейбриъл, доказателството, че той е комарджия като баща й. Не смееше да допусне мисълта, че може и да е сгрешила.

Лейди Табард си пое дълбоко дъх, което разтърси обилната й гръд, и придаде на разговора по-фриволна нотка: