Читать «Още един скандал» онлайн - страница 22

— Тя все още ли се е свила в миша дупка на Континента, за да избегне конфронтация с мен?

— Тя не се свивала в никаква дупка. Тя пътешестваше. — Мадлин се усмихна студено. — И се завърна.

— Сви се в миша дупка, и още как. Като изплашено момиченце — делово констатира Гейбриъл. — Ако я видите, предайте й да не се страхува. Вече изобщо не се интересувам от нея.

Мадлин, обикновено кротка, побесня и отвърна на удара:

— Херцогинята не е давала и пет пари за интереса ви. Още по-малко пък сега, когато е сгодена.

— Чух. — Погледът му се сбори с нейния. — Баща й я заложил на карти и загубил.

В този момент Мадлин осъзна, че той знае. Беше я познал и хвърляше обида след обида в лицето й, уверен, че тя няма — не може — да отговори.

Гейбриъл се беше променил. Преди беше ласкав, любезен дявол, който се смееше и я правеше щастлива със закачките си. Сега беше неимоверно груб, гневен, агресивен — и завладяващо мъжествен. Носеше тъмнокафяви панталони и бяла ленена риза, консервативно облекло за провинциален прием. Поради непосредствената си близост с него Мадлин усещаше уникалния му аромат: вятър и дъжд, гола пустош. За разлика от Ръмбилоу той можеше да се похвали с високия ръст на канара: но дали щеше да й даде закрила или щеше да се срути върху нея? Правата му кестенява коса беше вързана на тила с кафява панделка. Като се вземе предвид мургавата му кожа, той беше много кафяв мъж. С изключение на очите му… зелени… сиви… менящи се според настроението му, облеклото му и светлината. Точно сега взорът му беше черен и натежал от презрение, а устните, които с такава наслада бе целувала, бяха опънати в строга линия.

А някога си мислеше, че този човек е в краката й. Ето ти го живото потвърждение, че е била глупачка.

— Все някой е трябвало да спечели облога — внимателно отвърна тя. — Хората говорят, че мистър Найт е красив и богат, така че може би херцогинята е истинският победител.

Гейбриъл пусна една искрена усмивка и при този неочакван пробив във враждебното му поведение Мадлин неволно затаи дъх.

— В такъв случай й желая всичко най-хубаво — каза той. Усмивката се промени… а може би сега Мадлин я тълкуваше правилно — като кръвожадната закана на хищник.

Очевидно лейди Табард реши, че компаньонката достатъчно дълго е била център на вниманието, защото кокетно попита:

— Ами вие, лорд Кемпиън? Все още ли сте на брачния пазар?

Гейбриъл бавно се завъртя на пета — като фехтувач — и се изправи лице в лице с лейди Табард.

— Не съм женен, ако това имате предвид.

— Нима? Мистър Ръмбилоу, поканили сте толкова много лични ергени, че, кълна се, Тамзин място не може да си намери от вълнение. — Лейди Табард изпърха с мигли. — Всеки мъж, който желае дъщеря ми, трябва час по-скоро да заяви претенциите си!

Тамзин се сви от неудобство при това тромаво сватосване.

— Брак! — изсумтя Мадлин под носа си. — Брак!

Не смяташе, че Гейбриъл ще я чуе, но той тихичко й прошепна:

— Има мъже, които желаят брак, мис Де Лейси. Има мъже, които се считат за късметлии, задето са се отървали от брачните окови с някой и друг белег от зъби.