Читать «Още един скандал» онлайн - страница 20

Гейбриъл не беше нито красив, нито чаровен — той се беше проявил като мрачен и навъсен човеко-звяр, който не даваше пукната пара за приличието, да не говорим пък за елементарната учтивост.

Но въпреки това я бе заинтригувал от първия миг, в който погледът й се спря на него. Ха! Нея и всички жени в залата. Около него витаеше излъчване, което приковаваше женското внимание, ухание, което привличаше като магнит. Променливите зелени очи улавяха възхитения женски поглед и го пленяваха, превръщайки го в безволев роб. Походката му… о, боже! Той вървеше, а хълбоците му се полюшваха по грациозно-хищнически начин. Ами ръцете му: с широки длани, с дълги, сръчни пръсти, които издаваха умелост в картите, в боксирането… в любовта. Ами широките му плещи, които създаваха илюзията за сигурност…

Не, за какво му беше изтрябвал чар на Гейбриъл? Едно кимване с брадичката и тя го следваше като кученце.

Как я унижаваше този спомен!

Снощи за пореден път го беше сънувала. Но в съня си не помнеше унижението. В съня си го беше познала и тялото й бе овлажняло от нега. В съня си той й бе направил всички онези неща, които й бе показал онзи единствен път — галеше я, дразнеше я, отведе я до върха… и нагоре. Събуди се, докато тялото й се разтърсваше от тръпките на оргазма.

Тя огорчено бе вперила невиждащ поглед в мрака, питайки се ще го забрави ли някога. Откакто се бе завърнала в Англия, духът му кръжеше в близост до нея, дебнейки сгоден момент да я сграбчи в ноктите си, да я отведе на онова място на сподавен шепот и споделена страст.

Но не и на любов. Той никога не я бе обичал — в противен случай нямаше да я предаде без капка колебание.

— Мис Де Лейси, няма ли да ме чуете най-сетне? — Пронизителният глас на лейди Табард върна Мадлин в настоящето.

— Милейди?

— Придружете багажа ни до покоите и се погрижете да разопаковате всичко.

— Да, милейди. — Мадлин се сети да направи реверанс, чудейки се защо камериерката на госпожата не може да се оправи сама с тази задача.

— Но моля ви, лейди Табард! — намеси се мистър Ръмбилоу. — Хората ми ще пренесат багажа ви. Мис Де Лейси трябва да се освежи след изморителното пътуване.

Този развой изобщо не се хареса на лейди Табард, но тогава Тамзин улови ръката на Мадлин в първия приятелски жест от началото на запознанството им, само дето Мадлин беше сигурна, че това не е толкова приятелство, колкото предизвикателство, насочено към мащехата на момичето.

— Много мило от ваша страна, мистър Ръмбилоу — възкликна Тамзин. — Колко благородно, да се сетите за нуждите на компаньонката ми.

— Много мило. — Лейди Табард не обичаше да й противоречат. — Естествено, че може да останете, мис Де Лейси.

Докато вървяха през голямото преддверие, чиито стени бяха украсени с ризници и всякакви бойни снаряжения, лейди Табард попита:

— Предполагам, че сме първите ви гости?

— Не. — Мистър Ръмбилоу изглеждаше леко изненадан. — Не, всъщност три семейства вече са тук. Лорд и лейди Ачард пристигнаха в десет сутринта с двете си прелестни дъщери.