Читать «Още един скандал» онлайн - страница 18

— Майко, тя се е завърнала от четиригодишна обиколка на Континента — дръзна да се намеси Тамзин. — И тя е Де Лейси.

Значи Тамзин можеше да говори и без да я ръчкат. И то в защита на Мадлин. Прекрасно. Мадлин отново се усмихна на девойката.

А Тамзин отново се извърна към прозореца.

— Очевидно обиколката се е отразила облагородяващо на нейна светлост. Достолепната й осанка и царственият израз говорят за човек с ненадминат вкус. — Лейди Табард се намръщи на Мадлин. — Но ме съмнява, че по-низшите членове на фамилията Де Лейси са благословени с кой знае каква култура.

— Нейна светлост е изключително културна — съгласи се Мадлин с ведра усмивка и щедро количество ирония.

— Да не намекваш, че аз не съм? — лейди Табард се стегна.

Мадлин примигна при неочакваната атака.

— Подобно нещо не ми беше хрумвало.

Лейди Табард продължи с щурма си:

— Защото аз отдавна съм на мнение, че културата е непристойна у една жена. Преди да се усетиш, жените почват да четат, да мислят, въобразяват си, че са равни на мъжете, а няма нищо по-неприятно от жена с претенции за интелигентност.

Мадлин зяпна и отчаяно опита да си събере ума, което най-накрая й се удаде.

— Мисля, че в това отношение можете да сте напълно спокойна, милейди.

— Дано!

Лейди Табард се обърна към Тамзин, която внезапно беше почнала да кашля и да сумти:

— Не се разболявай, миличка, чака те прием.

Тамзин, която държеше ръка пред устата си, закима енергично, погледна Мадлин и за пръв път в очите й проблесна чувство за хумор.

Аха. Тамзин имаше пъргав ум, поне докато този ум бе насочен срещу мащехата й.

Когато кашлянето поутихна, лейди Табард пое лицето на завареницата в ръцете си и я нащипа по бебешките бузки, докато те запламтяха. През цялото това време Тамзин седеше покорно.

— Тамзин, май ние сме първите гости. Зарежи го тоя твой вечен меланхоличен израз и завладей с щурм мистър Ръмбилоу!

Когато излязоха от каретата, здравеняците от хана вече бяха налице — поеха поводите на конете и разтовариха багажа. Мадлин реши, че това са едни от най-страшните слуги, които е виждала през живота си. Тя се вгледа в мъжа, който ги ръководеше и запамети чертите му. Черната коса висеше на мазни кичури около тясното му лице, носът му беше подпухнал и зачервен, сякаш го беше блъскал в твърде много стени и накрая го беше размазал. Мъжът отговори на погледа й и я огледа с волност, която граничеше с нахалството. Е, нали я мислеше за прислужничка.

Както го гледаше, той изхрачи на земята дълга струйка кафяв тютюн и опръска близкостоящите мъже. Двамата зловещи типове изпсуваха, а единият страховито размаха юмрук.

Лидерът го погледна. Само го погледна. Юмрукът се отпусна и грозният мъжага се върна към задълженията си.

— Ще си поговоря с мистър Ръмбилоу за конярите му — изсумтя лейди Табард. — Такъв език не е подходящ за ушите на една дама!

Когато втората карета, превозваща багажа на лейди Табард и камериерката й, затрополя по пътя, широката, тежка, боядисана в червено врата се отвори и навън излезе един атлетичен джентълмен с необичайно красиво и приветливо лице.