Читать «Още един скандал» онлайн - страница 17

— Ще опитам, милейди, но гардеробът ми не е разнообразен. — Повечето дрехи на Елинор си бяха заминали с Елинор. — От време на време ще трябва да прибягвам и до тази рокля.

— Щом се завърнем в Лондон, ще я заменя с нещо, подобаващо на една компаньонка. — Лейди Табард изучи критично Мадлин. — Нещо в кафяво, струва ми се, или в ръжда.

И двата цвята гарантирано щяха да придадат на Мадлин жълтеникав, нездрав вид.

— Вижте! — посочи лейди Табард. — Езерото! Наближаваме Шалис Хол.

Обширният парк не беше поддържан добре, но подобно нещо можеше да се очаква от имение, толкова близо до Ламанша, изложено на ветровете и бурите, които опустошаваха крайбрежието. Наемът на подобно място наистина струваше цяло състояние и това наведе Мадлин на въпроса й:

— Кой е мистър Ръмбилоу?

По неодобрителния поглед, фиксиран в нея, Мадлин разбра, че лейди Табард я смята за нахалница и побърза да се оправдае.

— Нейна светлост не беше чувала името му.

Очевидно незнанието на херцогиня направи питането й допустимо.

— Мистър Ръмбилоу… — лейди Табард притисна ръце към гърдите си и се усмихна широко. — Богаташ с обикновено родословие.

— Нима? И какво е това родословие?

— Той идва от Езерната област, където семейството му е живяло години наред. Потеклото му е добро, защото води началото си от рицар на краля. — Лейди Табард смушка Тамзин. — Кой крал?

— Хенри Седми — безизразно отговори Тамзин.

Мадлин не беше убедена. Езерната област винаги е била дива планинска местност, насечена от реки, и семействата, живеещи там, бяха разделени от естествени бариери, които значително затрудняваха придвижването. Беше лесно който и да е да каже, че произхожда оттам — ако съответният човек притежаваше богатство, или поне лустро на богатство — никой никога нямаше да провери твърдението му.

Лейди Табард продължи:

— За нещастие семейното богатство се изчерпало и се наложило мистър Ръмбилоу да се заеме със задачата по възстановяването му. По всичко личи, че се е справил превъзходно.

След един голям завой Мадлин зърна огромното имение.

— Така изглежда — пророни тя.

Двете с Тамзин проточиха вратове, за да го огледат и веднага се дръпнаха.

Шалис Хол изглеждаше така, сякаш по време на проектирането архитектът е бил в състояние на алкохолен ступор, но накрая беше изтрезнял и всячески се бе опитал да замаже грешките си. Триетажната сграда от бледорозов камък сияеше на слънчевата светилна като изплезен кучешки език. Всеки ъгъл беше окичен с кръгла куличка, а тук-таме се мяркаха декоративни балкончета, които прогонваха всеки намек за елегантност. Зданието беше увенчано със зашеметяваща комбинация от минарета и куполи. Незнайно защо — може би от претенциозност? — от всяко ъгълче и всяка пролука се хилеха фантастичните фигури на водоливниците.

Мадлин се засмя гласно на тази нелепица и си спечели гневен поглед от лейди Табард.

— Но това е такъв кич — опита се да обясни Мадлин. — Паметник на лошия вкус.

Лейди Табард изправи гръб.

— Не мисля, че сте в състояние да преценявате висшестоящите.