Читать «Още един скандал» онлайн - страница 16

Елинор лесно се размекваше:

— Разбира се, че не. Клетото дете! Ако привлече нечие мъжко внимание, нещастникът ще си има вземане-даване с лейди Табард.

— Точно така. Бащата на лейди Табард е бил търговец.

— Това не е извинение.

Братовчедките излязоха в сутрешната мъгла. Екипажът на Магнус ги чакаше: лакеите бяха по местата си, кочияшите обуздаваха неспокойните коне, а Дики слезе от капрата и ги посрещна с намусена физиономия.

— Майчицата на Тамзин е отчаяна и всъщност това е истинската причина да са тук на играта. Води я голяма надежда за най-голямата награда: ръката на мистър Ръмбилоу.

— Вече ще намразя това име.

— Обясних всичко на Дики Дрискол.

— И не го одобряваш? — апелът на Елинор беше насочен към Дики.

— Ми как да го удобрявъм, мис, ма гусподарката кат са е запънала кат дърта магарица?

— Точно така. — Мадлин реши да ги вразуми и двамата. — Дики знае, че ако възникне някакъв проблем с мистър Найт, веднага трябва да те прибере. — Мадлин избута Елинор в каретата. — Отивам на играта като компаньонка на лейди Тамзин. Ти отиваш в Лондон при мистър Найт. Не се безпокой, скъпа. Ще преживееш невероятно приключение. Нищо не може да се обърка!

4

— Мис Де Лейси!

Мадлин осъзна, че укоризненото обръщение е насочено към нея.

Лейди Табард се пулеше срещу пътническата карета, а дребният й нос потръпваше от възмущение.

— Мис Де Лейси, не зная как сте си разигравали коня пред херцогинята благодарение на роднинската ви връзка, но ей сега ще разберете, че хич не съм лековерна като нея. Аз и Тамзин ще се возим отпред.

Мадлин огледа луксозната карета с кадифени завеси и кожени седалки.

— О!

Разбира се. За пръв път в живота си херцогиня Магнус щеше да заеме задната седалка.

— Приемете извиненията ми, лейди Табард. — Мадлин бързо се дръпна и подви крака, докато гневната матрона се наместваше.

Тамзин също се качи, вратата беше затворена и Мадлин полетя напред, когато кочияшът подкара конете. Лейди Табард изгледа злобно новата компаньонка.

— За в бъдеще ви моля да запомните, че аз първа влизам в каретата.

— Но разбира се. — Мадлин се чувстваше глупаво — доста ново усещане за нея.

— А роклята ви…

Мадлин погледна небесносиния муселин. Полата на Елинор беше в семплия, скромен стил, предпочитан от братовчедка й. Мадлин не можеше да си представи що за възражения има сега лейди Табард.

— Да?

— С нея очите ви изглеждат толкова вулгарно сини. Когато придружавате лейди Тамзин, ще носите нещо друго.

— Когато съм с лейди Тамзин, никой няма дори да ме забележи. Дъщеря ви е много хубава. — Мадлин се усмихна без капка престореност. Във воднистата светлина на утрото лицето на Тамзин, обрамчено от просто сламено боне, беше още по-миловидно. Ала момичето не отвърна на усмивката, а извърна глава и се загледа през прозореца в движещия се горски пейзаж.

Значи Тамзин не беше суетна. Но очевидно беше нещастна и недружелюбна.

— Въпреки това, мис Де Лейси, ще изпълнявате нарежданията ми.

Мадлин отново насочи вниманието си към лейди Табард и се зачуди дали въпросната матрона беше източник на цялото нещастие на Тамзин, или нещо друго тежеше на момичето.