Читать «Още един скандал» онлайн - страница 142

— Дай да видя какво има вътре.

Тамзин отиде при него, превита под него тежестта на пътническата чанта. Ръмбилоу я постави на масата и Мадлин бавно си пое дъх.

— Дали ще ви се понравят чорапите ми, мистър Ръмбилоу? — попита тя с нескрита подигравка.

— Ще видим. — Ръмбилоу отвори чантата и надникна вътре. — Ах! — Докато тършуваше из нещата й, той измъкна кутията с тиарата. — Значи Кемпиън ти я е подарил? Браво.

Той положи кутията на масата и извади ключ от джоба си.

— Значи през цялото време си криел ключа!

— Точно така. — Той отвори ключалката и повдигна капака.

Мадлин се втренчи в невероятното творение от злато и диаманти, рубини и изумруди. Тежка корона. Кралска корона.

Непозната корона.

— Какво е това? — изграчи тя.

Гейбриъл погледна тиарата и се втренчи в Мадлин. Ръмбилоу погали диамантите с дългите си пръсти.

— Това е короната на принц Ренар.

— Това не е тиарата ми! — Шокът на Мадлин беше по-голям от всякога.

— За бога! — измърмори Гейбриъл.

Смехът на Ръмбилоу отначало беше тих, после премина в кресчендо.

— Мислела си, че това е твоята корона? Мислела си, че баща ти я е изпратил? Това ли търсеше тук в мизерната си дегизировка? Това е залогът на принц Ренар. Предполагам, че английската блокада е възпрепятствала участието му.

Мадлин знаеше, че Ръмбилоу е опасен. Знаеше, че е жесток, безпринципен и вероятно луд. Но никой не дръзваше да се присмива на херцогиня Магнус. Тя вдигна ръка, за да го зашлеви.

Гейбриъл я улови за китките.

— Пусни ме — настоя тя.

— Трябваш ми жива — измърмори той точно толкова силно, че да го чуе през какофонията от пищящи жени и крещящи мъже.

Мадлин обаче вилнееше и се мъчеше да се отскубне от хватката му.

— Пусни я! — Ръмбилоу я изтръгна от ръцете му. — Тя е моя.

В този миг Мадлин видя как лицето на Гейбриъл се изкриви от болка и тялото му се напрегна за атака. Помисли си, че ще й се наложи да го озаптява, за да не се нахвърли той върху Ръмбилоу.

Но Гейбриъл се отдръпна.

— Съгласих се, че е твоя.

— Не я докосвай. — Ръмбилоу я прегърна през раменете.

Гейбриъл кимна.

— Лорд Кемпиън! — Тамзин трепереше от възмущение. — Как може да търпите това?

Мадлин преглътна. Едно беше да се довери на Гейбриъл, друго беше Ръмбилоу да я докосва. Усещането беше по-неприятно дори от целувките на онези четирима мъже и половина. През ръцете му в тялото й проникваха злобата, отчаянието и устрема към победа, които тласкаха този мъж. Той беше причинил толкова смърт и разруха. Мадлин го презираше, но и се боеше от него.

— Носите ли си всичко необходимо, ваша светлост? — Гейбриъл посочи чантата й. — Предполагам, че ще напуснете родна почва.

Ръмбилоу натъпка короната обратно в чантата.

— И то на френски кораб. Какво приключение те чака, скъпа моя херцогиньо!

— Хм. Да — отвърна Мадлин, докато тършуваше в чантата за кобура от черно кадифе. За един ужасен момент й се стори, че е изчезнал, и сърцето й заби като лудо. Но после напипа черното, кадифе и облекчено въздъхна.

— Какво е това там? — Резкият глас на Ръмбилоу беше изпълнен с подозрение.