Читать «Още един скандал» онлайн - страница 141

— Какво искаше да каже нейна светлост с това, че не са могли да си тръгнат? — попита мистър Дарнел.

— Откъде-накъде ще тръгвате така с дъщеря ми? — обърна се към Мадлин лейди Табард.

— Да, Ръмбилоу, за какво са ти всички тези мъже? — настоя лорд Ачард.

„Сега откриват в каква опасност са“ — отвратено си помисли Мадлин. — „Не можеха ли да го открият по-рано, докато Ръмбилоу ги водеше като овци на заколение?“

Ръмбилоу бръкна под масата, извади пистолет и го насочи към мистър Пейборн.

— Затворници? По-лошо. Освен ако не изпълнявате точно нарежданията ми, гответе се за разстрел.

Една от госпожиците Ачард изпищя.

— Папа! — Мис Пейборн се притисна към баща си. Пистолетът на Ръмбилоу се насочи точно към момичето.

— Ако искаш да пощадя дъщеря ти, Пейборн, тя трябва да ми даде перлите, които носи около мършавата си шия.

Пейборн и дъщеря му стояха като заковани и само гледаха грозното черно око на пистолета.

— Мистър… Ръмбилоу! — Гръдта на лейди Табард се разтресе, докато тя си поемаше дъх. — Какво си въобразявате, като насочвате пистолет срещу това младо момиче?

Сякаш някакъв демон се бе вселил в тялото на Ръмбилоу. Очите му се присвиха, устните му се опънаха в тънка линия.

— Дай ми ги сега!

Мис Пейборн ахна ужасено и посегна към закопчалката. Баща й я избута зад себе си.

— Не знам какво си въобразяваш, Ръмбилоу, обаче…

Ръмбилоу насочи пистолета към него.

— Пръстените. Кутийката за енфие. Сега!

— Не ви разбрах! — изкряка мистър Пейборн. Двойната му брадичка се тресеше от възмущение.

— Ще разбереш — закани се Ръмбилоу, кимна на хората си и изведнъж всеки от тях измъкна пистолет.

Мосю Вавасьор прегърна домочадието си, сякаш можеше да го защити с мършавото си тяло.

— Това е злодеяние! — извика той.

— Да. Аз съм крадец и негодник — а вие така и не се досетихте. — Презрението на Ръмбилоу гореше и пареше като киселина. — Вие сте куп абсолютни идиоти…

— Мистър Ръмбилоу, мерете си приказките! — Лейди Табард още не бе уплашена.

— Затваряй си плювалника, стара чанто! — Пистолетът описа кръг около гостите. — Всички вие, тъпаци такива, ме мислехте за благородник. Точно като вас. Сега ще си платите за глупостта. — Той посочи тълпата с ръкохватката на пистолета:

— Оскубете ги, момчета. Пълнете шепи.

Лакеите с ръмжене започнаха да обират всяка скъпоценност.

Младите дами ревяха.

Хърт вдигна юмрук, за да защити майка си. За старанието си получи удар с пистолет в главата. Той се строполи на пода в безсъзнание. Лейди Марджърисън коленичи до него и започна да хълца, докато сваляше пръстените си, а лорд Марджърисън се опитваше да подкупи лакея, за да ги остави на мира. Лакеят взе парите, но не си отиде.

Лакеите искаха, аристократите даваха. Забележителна смяна на ролите.

Докато траеше грозната сцена, Гейбриъл се притисна към Мадлин.

— Макалистър? — прошепна в ухото й той.

— Замина преди две нощи и засега ни вест, ни кост.

— По дяволите.

Тамзин влезе пуфтейки в салона. Чантата на Мадлин се удряше в коляното й. Момичето се вцепени, ужасено от гледката на толкова насилие, и не помръдна, преди Ръмбилоу да й направи знак.