Читать «Още един скандал» онлайн - страница 140

Гейбриъл се изправи толкова внезапно, че събори стола си.

— Загубих. — Той се наведе към Ръмбилоу. — Загубих, така че по-добре се грижи за нея.

Мадлин се чудеше дали му вярва. Или му вярваше, или не. Нищо не се беше променило отпреди петнайсет минути. Щом Гейбриъл я беше загубил, значи имаше план.

Щом Гейбриъл имаше план, значи се нуждаеше от помощ.

— О, да. — Ръмбилоу се пресегна и улови ръката й. — Не се и съмнявай.

Как да му помогне?

Мадлин спокойно вдигна ръкавицата си от масата и я подаде на Ръмбилоу.

Не ръката си, ръкавицата си.

Ръмбилоу разбра, че тя е склонила да бъде негова и същевременно му се е подиграла и под цивилизованата маска е прозряла неговия варварски лик.

Гейбриъл отново се наведе към Ръмбилоу и го скри от очите й.

— Ще я оставиш да си събере багажа.

— Разбира се — отвърна Ръмбилоу. Високомерният му тон не съответстваше на гнева в очите му. — Аз не съм някакъв примитивен варварин.

— Лейди Тамзин — Гейбриъл улови момичето за ръката — опаковайте багажа на Мадлин. Уверете се, че тя разполага с всичко необходимо за дълго пътуване. С всичко необходимо за опасно пътуване.

В този момент на Мадлин й просветна. Разбра какво желае Гейбриъл. Досети се — поне донякъде — какъв е планът му.

— Определено нищо подобно няма да правя! — Очите на Тамзин блеснаха гневно.

Изведнъж всички заговориха едновременно: „Не можете…“, „Тя не може“, „Плачевно“, „Жалко!“ „Потресаващо“.

Мадлин спря тази глъчка с едно махване на ръката.

— Багажът ми вече е събран. По-миналия ден с Тамзин се опитахме да си тръгнем оттук, но хората на мистър Ръмбилоу ни спряха.

Отново се разнесоха възклицания: силни и тихи, мъжки и женски, едни насочени към Ръмбилоу, други към Гейбриъл, трети към Мадлин.

Мадлин се обърна към Тамзин и изрече много бавно и много сериозно:

— Моля те, донеси ми чантата, която опаковах.

— Не възнамеряваш да ходиш никъде, нали? — Тамзин очевидно се чудеше дали Мадлин не е полудяла.

Суматохата поутихна и всички се напрегнаха да чуят тази размяна на реплики.

— Бях заложена с мое съгласие. Ще изпълня своята част от уговорката. — Мадлин решително положи ръка върху рамото на Тамзин. — Сега, приятелко моя, трябва да ми донесеш чантата.

От удивление Тамзин зяпна с широко отворена уста.

— Моля те, Мадлин, недей… той е… — тя хвърли поглед към Ръмбилоу. — Той е ужасен. Отдавна показа, че е ужасен, а сега… Просто недей!

— Тамзин, ако си ми приятелка, прави каквото ти казвам — отговори Мадлин с искреност, породена от отчаянието.

Тамзин неохотно кимна и се спусна към вратата. Един лакей й препречи пътя.

— Пусни я — нареди Ръмбилоу. — И освен това, лейди Тамзин…

Тя го погледна право в очите.

— Слугите са мои хора. Ако извършиш някоя глупост, ще убия майка ти и баща ти.

Очите на девойката се отвориха още по-широко и тя затисна устата си с юмрук.

— Какво значи това, че ще ни убиете? — Червендалестото лице на лорд Табард стана бледо като тебешир.

— Тамзин, побързай, моля те — подкани я Мадлин.

Тамзин хукна.

— Затворници ли сме? — прогърмя гласът на мистър Пейборн.