Читать «Още един скандал» онлайн - страница 144

Но Гейбриъл я познаваше добре. Знаеше, че Мадлин добре разбира опасността, която Ръмбилоу представлява за нея. За всички. Тя щеше да направи необходимото, за да спаси човешки живот, и за да изправи Ръмбилоу пред бесилото.

Мадлин беше най-храбрата жена — най-храбрият човек — който Гейбриъл познаваше. Докато я гледаше как изчезва през вратата, той искаше да хукне след нея, да я изтръгне от лапите на Ръмбилоу, да го убие, задето се е осмелил да докосне неговата жена. Единственото, което го възпираше, беше дълбокото желание да си отмъсти за Джери, нуждата да залови френския кораб, който безнаказано плячкосваше английския бряг и увереността, че Мадлин ще му стъжни живота, ако се издъни сега.

Беше й казал да му се довери. Сега беше негов ред да й се довери относно залавянето на Ръмбилоу. В момента за помощ можеше да разчита само на нея.

Игралният салон беше меле от плачещи дами, възмутени лордове и ликуващи крадци.

Гейбриъл забеляза как един брутален лакей е притиснал разплаканата мис Грийн в ъгъла и я опипва похотливо, докато сваля бижутата й. Ръцете му бродеха по тялото й и си позволяваха волности, които всяваха страх у младото момиче и предизвикваха хлиповете му. Това му дойде твърде много: като знаеше, че същото може би се случва и с Мадлин и всеки момент в спалнята може да прогърми изстрел… а той не знае дали Мадлин ще е пред или зад пистолета…

Гейбриъл беше наясно, че трябва да отпусне на Ръмбилоу достатъчно време, за да избяга през тунела. Не твърде много — колкото да го отведе при кораба. Междувременно щеше да влезе в действие тук. Той изсули острието от ръкава си, изправи се зад лакея и го притисна към врата му.

— Пусни я — изръмжа той — и ми дай оръжието си.

Плещестият лакей се изсмя.

— К’ъв си ти, че да ме плашиш с тая ножка?

— Никой. — Гейбриъл заби кокалчета в адамовата ябълка на негодника, и когато мъжът изхърхори и се преви надве, той вдигна една масичка и го фрасна по главата.

Пистолетът изхвърча. Лакеят падна по лице на каменния под и си счупи носа. Гейбриъл чу звука от пращящия хрущял и видя локвата кръв.

Един от другите лакей направи крачка към Гейбриъл. Гейбриъл го погледна и зае бойна позиция с нож в ръка:

— Ела, ела. Ако знаеш как ме сърбят юмруците.

Лакеят се омете. По-лесно беше да обира жените. Проблеми не му трябваха.

Гейбриъл вдигна пистолета, затъкна го под колана си и се отправи към вратата. Подмина Големия Бил, който държеше под око вратата на спалнята и следеше дейността в игралния салон с пистолет в ръка. Така значи. Големия Бил нямаше много вяра на господаря си. Големия Бил можеше да бъде използван. Големия Бил можеше да се окаже ценен.

— Хайде, идвай — викна му Гейбриъл.

— Ей, ти къде отиваш? Я се връщай. Ограбваме ви!

— Всъщност Ръмбилоу не е там.

— Как да не е?! — Гейбриъл успя изцяло да прикове вниманието на Големия Бил.

— Не е. — Гейбриъл закрачи заднешком по коридора и дружески погледна Големия Бил, който първо помисли усилено със зяпнала уста, после последва Гейбриъл.