Читать «Още един скандал» онлайн - страница 143

— Чантичката ми. — Тя повдигна кобура и му го показа. — Предполагам, че няма защо да се плашиш от една дамска чантичка. — Тонът й беше подигравателен напук на подозрителността му. — Или може би смяташ, че вътре има нещо, което хапе!

Той не отговори, но Мадлин долови лекия мирис на пот и страх, който се излъчваше от него. Беше стигнал чак дотук и искаше да избяга, преди да се е озовал в собствения си капан.

— За какво ти е чантичка?

— Аз съм жена. — Тя го погледна право в очите. — Веднъж месечно…

— Добре. — Ръмбилоу пребледня. — Добре. Дръж си чантичката.

Понякога — макар и твърде рядко — да си жена си имаше своите предимства.

— Ваша светлост, бяхте прекалено откровена — немощно възрази лейди Табард, докато сваляше диамантите си.

Мадлин промуши кобура през китката си и го хвана както би постъпила жена, която държи в кесията си носна кърпичка и няколко монети. Ала тежестта на пистолета и действаше успокоително, защото сега имаше оръжие и съдбата на пътническата чанта вече нямаше значение.

Тя се обърна Гейбриъл, който бавно наклони глава. Погледна го само веднъж. За да си вдъхне увереност.

Пред лицето на вероятната смърт Мадлин изведнъж осъзна, че не й трябва увереност. Не искаше Гейбриъл да изпитва вина заради предателството си. От него тя искаше само едно — любовта му. Но не бе сигурна дали я има.

— Я чакай. — Лорн насочи пистолета си към Ръмбилоу. — Тази корона ще я делим наравно с останалата плячка.

— Първо отивам с херцогинята в спалнята за едно бързичко — каза Ръмбилоу с жест, едновременно вулгарен и красноречив.

Мадлин погледна отчаяно към Гейбриъл, който имаше безочието да изглежда облекчен.

— Не го гледай. — Ръмбилоу разтърси ръката й. — Той няма да те спаси.

Тогава ще трябва да се спася сама.

30

Обича ли ме Гейбриъл? Мадлин трябваше да си зададе този въпрос.

— Искам си моята част сега. — Лорн продължаваше да държи Ръмбилоу на прицел.

— Да не мислиш, че мога да я разделя на парчета с голи ръце? Гледай си работата и заплашвай с това един от тях. — Ръмбилоу посочи с палец отчаяните аристократи. — Няма как да се измъкна от спалнята без да ме видите. Скоро ще се върна. Ето. — Той подаде една торба на Мадлин и се обърна към Лорн. — За да не ти хрумне да изчезнеш с плячката.

— Не можеш да я вземеш — възпротиви се лакеят. Големия Бил се изправи зад Лорн и го цапна по главата. Лорн му налетя, но Големия Бил му заби един в мутрата и онзи се свлече на пода като чувал с картофи.

— Ръмбилоу ще й се порадва малко. — Големия Бил изгледа Мадлин яростно. — После всички ще я минем.

Мадлин притисна ръка към гърлото си. Лорн разтърка окървавения си нос и измънка:

— Не искам да я минавам. Искам си парите.

— Скоро ще се върна, за да отворя сейфа и да разделя пачките. — Тонът на Ръмбилоу стана саркастичен. — Ако искате, може да поставите охрана пред вратата.

Ръмбилоу поведе Мадлин към вратата и Гейбриъл ги изпрати с поглед. Мадлин крачеше бавно и отпуснато. Както обичайно, движенията й бяха пропити с чувственост и увереност, подходящи за жена родена с богатство и привилегии. Изглежда не осъзнаваше — или не се интересуваше — че върви върху тънък лед.