Читать «Още един скандал» онлайн - страница 139

— Кажете ми, ваша светлост, какво възнамерявате да правите, когато спечеля? — попита Ръмбилоу, който беше сменил някои карти и чакаше Гейбриъл да направи същото.

Мадлин го удостои с толкова презрителен поглед, че той се изчерви.

— На ваше място бих се питала как да намеря десет хиляди лири.

— Такава лоялност, Кемпиън — възхити се Ръмбилоу. — Обявявам пет.

— Лошо. — Гейбриъл отвърна на обявяването.

— Три аса. Толкова малко са мъжете, които владеят не само телата, но и душите на жените си, ще ти я отмъкна с голямо удоволствие.

— Добре. — Гейбриъл отговаряше единствено за играта.

— Три. — Ръмбилоу игра поп купа. — Четири.

Мадлин заби поглед в стената. Коментарите на Ръмбилоу и безразличието на Гейбриъл я жегнаха дълбоко. Чувстваше се унижена както никога в живота си. Но и това щеше да преживее. Гейбриъл щеше да я спечели. Щеше да се ожени за нея, и тя цял живот имаше да му натяква, че й е длъжник.

Унижението е само временно, напомни си тя. Справедливото възмездие е сладко. Възмездие за Джери. Възмездие за всички, измамени от това мекотело на име Ръмбилоу.

Играта продължаваше. Кръгът от дами и господа бавно се затягаше около играчите. Изходът на този сблъсък държеше всички в напрежение.

Мадлин се опитваше да не гледа. Осланяше се изцяло на уменията на Гейбриъл. Или поне се опитваше. Но как да не вижда всеки ход, когато стоеше точно зад рамото на Гейбриъл? Как да не види, че… нещата се развиват лошо?

Когато последната карта беше хвърлена, в стаята се възцари ужасяващо мълчание.

Ръмбилоу беше взел последната взятка.

Гейбриъл беше изгубил партията, играта — и нея.

29

— Спечелих! Спечелих! — Ръмбилоу отметна глава и се изкиска весело.

Мадлин не можеше да си поеме дъх. Не можеше да повярва.

— Спечелих всичко, при това честно и почтено. Кой би помислил? Стоте хиляди лири са у мен без да се налага да ги крада!

— Да ги крадете? — Лорд Ачард се изправи на крака. — Как така да ги крадете? Та вие организирахте тази игра!

Мистър Грийн зяпна грозно.

— Нали не искате да кажете, че сте планирали подобно чудовищно престъпление?

Мадлин продължаваше да се подпира на рамото на Гейбриъл. Чувстваше топлото му здраво тяло под плата на жакета. Не можеше да повярва, че и е причинил това.

Той пое ръката й, поднесе я към устните си и още веднъж целуна дланта.

Този нежен жест изтри предателството му, направи го нереално като халюцинация.

Тогава той подаде ръката й на Ръмбилоу.

— Твоя е.

Светът беше полудял. Гейбриъл беше полудял.

— Тя не може да тръгне с него — повелително заяви лейди Табард. — Не го знаем откъде произхожда.

Мадлин се втренчи невярващо в Ръмбилоу и потрепери. От отвращение. Опита да издърпа ръката си, но Гейбриъл я стисна здраво за китката.

— Та е бъдещата херцогиня Магнус, не някакъв състезателен кон — възрази Хърт.

Как се случи това? Умът й не го побираше. Гейбриъл никога не губеше, никога, а сега се беше провалил в играта на живота си. На нейния живот.

— Скандално — Мосю Вавасьор поглади разкошните си мустаци. — Немислимо.

— Не можете да направите това. — Тамзин застана до масата. — Вие… вие мъжете…