Читать «Още един скандал» онлайн - страница 132

Мадлин възхитено наблюдаваше метаморфозата на лейди Табард в една не особено привлекателна жена на средна възраст със засрамено изражение на пребледнялото си лице.

— Млада госпожице, този въпрос не те… — Лейди Табард пресекливо си пое дъх и събра остатъка от достойнството си. — Лейди Тамзин, какво искахте да ми кажете?

— Нищо, госпожо — съвършено безизразно отвърна Тамзин. — Абсолютно нищо.

Мадлин с облекчение рухна на стола и проследи с поглед излизането на лейди Табард. Тишината беше наситена с гнева на Тамзин.

— Много сурова беше — укори я Мадлин.

— Тя си го заслужава. Зае мястото на майка ми, а аз трябва да се правя, че не знам.

— Баща ти е виновен в равна степен.

— Знам. — Тамзин потърка чело. — Знам. Но той не се интересува кой знае колко от мен.

— Следователно не можеш да го нараниш, защото него просто го няма. — Мадлин разбираше момичето. Нейният собствен баща беше точно такъв — и къде ли беше сега? Не че искаше да е тук, но фактът, че е допуснал такава игра да мине без него също будеше тревога. Къде бе той?

— Онази Личност е глупачка — заяви Тамзин.

— Да, глупачка е. — Мадлин беше благодарна, че Тамзин няма да разкаже на мащехата си за случилото се в конюшнята. — Да се върнем ли на приема?

— Нужно ли е? — начумери се Тамзин.

Мадлин се замисли дали да не повдигне духа на момичето с апел към гордостта му, но реши, че за днес толкова предизвикателства стигат на младата дама.

— Моля те да ме придружиш. Мистър Ръмбилоу обеща да ни държи в течение за хода на играта. Бих искала да знам какво става.

— Искаш да кажеш — дали лорд Кемпиън печели?

— Да. Това искам да кажа.

Тамзин кимна и се отправи към музикалния салон.

Беше много късно. Гостите бяха готови да се разотиват. Всички чакаха заради едно единствено нещо — същото, което и Мадлин искаше да чуе. Резултатът от играта.

Най-накрая Големия Бил важно влезе в музикалния салон, прокашля се и изчака глъчката да стихне. С официален тон, който съвсем не пасваше на уличния му акцент и лице на пребит боксьор, той поде:

— Мистър Ръмбилоу ви праща почитанията си и първите резултати за тази нощ. Мистър Пейборн е изгубил първата си партия. Лорд Ачард — загубил. Мистър Ръмбилоу — спечелил. Лорд Кемпиън спечелил. Мистър Грийн — спечелил. Мистър Дарнел — спечелил. Мосю Вавасьор — загубил.

В залата се възцари мъртвешка тишина, докато Големия Бил рецитираше имената и изхода от партиите. Най-накрая той се ухили, оголвайки зъбите си, и тази усмивка напомни на Мадлин близките й срещи с него.

— Мистър Ръмбилоу моли да ви предам, че с лорд Кемпиън са сключили допълнителен облог. Ако във финалния кръг спечели лорд Кемпиън, мистър Ръмбилоу ще му плати от джоба си още десет хиляди лири. Ако спечели мистър Ръмбилоу, той ще си избере каквото пожелае от притежанията на лорд Кемпиън.

Разнесоха се възбудени коментари. Големия Бил вдигна ръка.

— Още нещо. Утрешната забава в селото е отменена защото мистър Ръмбилоу смята, че не е изключено да застуди и той не иска някой от гостите му да намери смъртта си от бронхопневмония. Така че докато мистър Ръмбилоу не ви каже, няма дори да опитвате да си тръгвате от Шалис Хол. В края на краищата — малките му и лъскави черни очи се свиха в посока на Мадлин — не искаме да се разболеете. Не искаме да умрете.