Читать «Още един скандал» онлайн - страница 131

— Извинявай. Не биваше да ти напомням. — Тамзин намокри една кърпа и я подаде на Мадлин. — Толкова си нещастна. Не можеш ли да изпълниш исканията му? Те съвсем не ми се струват големи. Иска да се потруди вместо теб. Нека знае, че ти изцяло можеш да разчиташ на него.

Мадлин почисти лицето си с кърпата.

— Той не бива да очаква от мен да се променя. — Гласът й беше пълен с безнадеждност.

— Но ти очакваш това от него.

— Да, но аз… за добро е. Искам от него да зареже хазарта.

Тамзин продължи без да обърне внимание на слабото й възражение.

— Очакваш от него никога да не поеме някакви задължения по именията ти, а той очевидно е човек, който взема отговорностите си на сериозно. — Момичето се втренчи укоризнено в Мадлин. — Нали?

— Да, но… — Този път Мадлин дори не успя да измисли отговор.

— Може би трябва да се промениш, защото наистина можеш да му имаш доверие? — настоя Тамзин.

— Прекалено ми е трудно. — От друга страна колко лесно беше повярвала, че Гейбриъл ще въздаде справедливост за Джери, ще се справи с Ръмбилоу и ще се погрижи за сигурността на гостите.

— Да си компаньонка също е трудно, но ти се справи триумфално — хитро изтъкна Тамзин.

Мадлин примигна изненадано.

— Вярно. Наистина бях върховна.

— Извърши чудеса с мен.

— Може би…

Но преди Мадлин да е довършила мисълта си, лейди Табард влетя в стаята като огромна, пищно украсена пощенска карета.

— Ето те и теб, госпожичке. — Дамата строго фиксира Тамзин.

— Мамо, трябва да ти кажа нещо. — Тамзин скочи на крака, отправи предизвикателен поглед към Мадлин и добави: — Случи се днес следобед.

Какво бе казала Мадлин на момичето? „Лейди Табард е силна личност. Ще ти помогне да осъществиш желанията си.“

Тамзин щеше да й разправи за Големия Бил.

— Тамзин, недей! — Мадлин скочи на крака. Момичето не й обърна внимание.

— Мамо, днес с Мадлин излязохме до…

— Тогава ли реши да отрежеш лорд Хърт? — Лейди Табард плесна с ръце, сякаш за да отпъди Тамзин. — Много съм огорчена от теб, Тамзин. Много. Колко млади дами биха ти завидели за възможността да се издигнеш!

— Мамо, точно сега това не е важно. Ако знаеш…

— Не било важно! Какво е важно, ако не шанса да се омъжиш за богаташ с титла и вкус към изящното облекло. Но ти — не та не! Обичаш си твоя Джефи. — Лейди Табард така изплю името с такова презрение, че дори Мадлин се сви от страх и си пожела сега да се намира някъде другаде. — Джефи. По-недостоен, глупав, неверен младеж не би могла да намериш! Заради него се отказваш от човек, който един ден ще стане маркиз.

Артилерийският огън на лейди Табард уби всички добри намерения на Тамзин и на тяхно място се появи силен гняв.

— Не съм отхвърлила лорд Хърт заради Джефи. Отказах му, защото не го харесвам, и няма да се омъжа за човек, когото не харесвам.

— И защо не, момиче? — Лейди Табард кипеше от нетърпение.

— Защото майка ми постъпи така и с баща ми бяха нещастни през всеки ден от съвместния си живот. — Тамзин погледна мащехата си право в очите. — Не е ли това причината татко да те вземе за любовница, а след смъртта на майка — и за съпруга?