Читать «Още един скандал» онлайн - страница 130

Тамзин присви очи, стисна юмруци и се изправи. Мадлин познаваше признаците: Тамзин ей сега щеше да избухне. Ето защо тя припряно скочи на крака и извика:

— Лейди Тамзин!

Тамзин погледна Мадлин, овладя се и се обърна към Хърт.

— Не си подхождаме, милорд. Нямаме нищо общо.

— Ама че просташки аргумент — Хърт направи гримаса. — Та ние ще се женим, за бога! Не е нужно да имаме нещо общо.

Мадлин отново поднесе кърпичката към устата си. Този път Тамзин също се развесели и на бузите й цъфнаха трапчинки.

— Не ви обичам — решително изрече тя.

— Сигурно подобни нелепости се дължат на мащехата ви — ядоса се Хърт. — Любовта е за селяните.

— В такъв случай съм селянка, защото или ще се омъжа по любов, или няма да се омъжа — отвърна Тамзин.

— Благодарност — Мадлин безгласно изрече думата.

Тамзин кимна, че я е разбрала и се обърна към Хърт.

— Ако благоволите, ще отида в дамската стая с компаньонката си, за да се съвзема от удара, който идва, когато човек постъпва правилно. — Тамзин постави ръка на челото си и драматично въздъхна. — Някой ден, милорд, когато се ожените за избраницата на сърцето си, ще ми благодарите.

— Ама че наглост! — Той раздразнено изопна начервисаните си устни.

Сякаш за да покаже на Мадлин, че е опитала, Тамзин сви рамене и закрачи към вратата.

След още един реверанс към холеричния Хърт Мадлин я настигна. Двете влязоха в дамската стая, спогледаха се и избухнаха в смях.

Накрая Тамзин се овладя, седна пред огледалото и зарови глава в ръцете си.

— Ама че ужас. Онази Личност ще ми бъде бясна, задето го отхвърлих.

Мадлин си спомни как лейди Табард беше проявила обичта си към Тамзин.

— О, тя не е толкова лоша, колкото я мислиш.

— Тя е дъщеря на търговец. — Тамзин вдигна глава.

— Има добро сърце.

— И доста пиперлив характер.

— Е, това е голяма дума. Виждала съм мащехи, които превръщат заварените си дъщери в робини, бият ги с пръчка и ги държат на хляб и вода… опитват се да им натрапят първия мъж, направил предложение.

— Измисляш си. — Тамзин се позасмя. — Това е приказка.

— Уверявам те, че не е. Лейди Табард е взела присърце интереса ти. Просто не го изразява добре.

— Това е вярно.

— Струва ми се, че ако пробваш, ще установиш, че с нея може да се разговаря. Тя е силна личност. Ще ти помогне да осъществиш желанията си.

— Тя е силна. — Тамзин замислено изгледа Мадлин.

Мадлин се почувства неловко. Какво ли се въртеше в главата на момичето?

— Защо момичетата обичат да получават предложения? — Тонът на Тамзин пак стана нормален.

— Повечето предложения не са ужасни като това. — Мадлин седна до Тамзин и я погали по ръката. — През повечето време ухажорът те уверява в обожанието си, а не в привилегията ти да го обожаваш.

— Лорд Кемпиън такова предложение ли ти направи?

Мадлин се опита да си спомни първото му предложение отпреди четири години, но събитията от този бурен ден продължиха да владеят съзнанието й. Тя му бе предложила, а той я бе отритнал и отхвърлил като най-презряното същество. Някаква болка се бе загнездила дълбоко в нея и отказваше да я напусне. Дори когато се смееше, дори когато се концентрираше върху неволите на Тамзин, дори когато слушаше лейди Табард, болката беше там. Щеше ли да я боли вечно?