Читать «Още един скандал» онлайн - страница 134

— Значи са останали мистър Ръмбилоу и лорд Кемпиън? — Хърт подсмръкна и попи с кърпичка течащия си нос. — Мистър Ръмбилоу няма шанс. Всички знаят, че умението на лорд Кемпиън с картите не отстъпва на дяволския му късмет. Не знам защо просто не му дадем парите и да се приключи.

— Така може да говори само човек, който изобщо не се интересува от хазарт — мъдро заключи Тамзин.

Хърт я изгледа сякаш тя не беше по-достойна за вниманието му от някое насекомо, но не пропусна възможността отново да вземе думата.

— Разбира се, че не давам пукната пара за картите. — Той отново подсмръкна.

— Що се отнася до мен, нищо не може да се сравни с облог на добро конно надбягване — високомерно добави майка му.

— Разбира се, че не — тихо отвърна Тамзин.

Мадлин вдиша дълбоко чистия въздух и си каза, че да се отдаде на Гейбриъл не е толкова въпрос на зависимост, колкото на кураж. Нейният собствен кураж. Гейбриъл я беше нарекъл страхливка. И да е бил прав, сега вече не беше. Той й се отдаваше щедро, трябваше и тя да се научи на същото. Може би не беше честно все той да поема рисковете в любовната им връзка.

— Стигнахме. — Лейди Табард влезе в преддверието и свали шала си. — Това място ми се струва доста приятно в сравнение с претрупаните украси на Шалис Хол — изненадано възкликна тя и се огледа за Мадлин, сякаш очакваше да чуе напомняне за първата си реакция, когато бе обявила Шалис Хол за величествен.

Мадлин беше твърде заета със свалянето мантото си, което един от свирепите лакеи чакаше да поеме. Тя искаше да види Гейбриъл. Искаше да го види сега.

Друг лакей отвори вратата и посочи игралния салон. Мадлин не разпозна нищо от обстановката, защото онази нощ тук беше тъмно като в рог, а и тя бе влязла през задния вход. На излизане пък беше зашеметена от преживяната страст.

— Семействата, мистър Ръмбилоу — извести най-високият лакей.

— Благодаря ти, Лорн — отвърна Ръмбилоу.

Върволицата гости влязоха в стаята и видяха посивелите, уморени лица на картоиграчите. Мадлин подозираше, че повечето от тях са будували през цялото време, карайки го на бренди и на тръпката от играта. Сега седяха отпуснато в креслата и безмълвно наблюдаваха единствената маса в средата на помещението.

Там център на вниманието бяха Гейбриъл и Ръмбилоу, които се гледаха един друг с карти в ръка.

Мадлин се опи от гледката на любимия: от небрежната му поза, от спокойното му изражение, от нетрепващите му ръце. Изглежда по някое време си беше отдъхнал, защото къдрите на бялото му шалче беше идеално нагласени, а черното му сако беше изгладено. Той беше само с един пръстен, който превличаше вниманието върху ръцете му — точни, сигурни, с дълга пръсти. Играеше за сто хиляди лири както би играл за десет шилинга: хладнокръвно, без видими признаци на напрежение.

Не я погледна. Не погледна никого. Но Мадлин знаеше, че той усеща присъствието й, присъствието на цялата върволица гости.

Докато го гледаше, тя изпита такъв прилив на любов, че тя едва се удържа да не се хвърли в прегръдките му и да заяви на всеослушание, че той е само неин.