Читать «Още един скандал» онлайн - страница 133

27

— По мое мнение лорд Кемпиън е прехвърлил всякакви граници с този позорен облог — с пухтене обяви лейди Табард, докато държеше курс към вдовишката къща. Останалите гости — всички гости — вървяха с нея и повечето кимнаха в знак на съгласие. — Десет хиляди лири срещу едно от притежанията му. Недоумявам какво му е влязло в главата.

Мадлин доумяваше. Гейбриъл искаше да извади Ръмбилоу от равновесие, да събуди отчаяната му жажда за победа. Макалистър още не беше пристигнал с подкрепленията, а бе потеглил преди трийсет и шест часа. Трийсет и шест часа, в които духаше силен вятър, непрекъснато валеше дъжд… и тя не бе спряла да се тревожи. Мадлин слушаше слугинските клюки с надеждата да чуе нещо за Макалистър, но никой не каза нищо за него. Никой не беше забелязал отсъствието му.

Вчера, през дългата светла част на деня, всички се оплакваха, че не могат да отидат до селото и да си похапнат в чайна „Двама другари“. Няколко от по-младите джентълмени пожелаха да си опитат късмета с времето, но лакеите ги разубедиха доста грубо. Това неусетно развали настроението на гостите и над Шалис Хол надвисна мрак.

Мистър Ръмбилоу беше наел една пътуваща трупа да представи „Крал Лир“ неудачен избор според Мадлин. В крайна сметка снощната вечер бе преминала унило и след съобщението на Големия Бил всички се разотидоха по леглата си.

— Татко елиминиран ли е от играта? — жално проточи една от госпожиците Ачард. — Ако е така, не виждам защо трябва да стоим тук. Това място вече не ми харесва.

Мадлин хвана Тамзин да я гледа и й кимна. Тамзин отвърна на кимването й, но не се усмихна.

Младата дама беше пораснала през последните няколко дни.

Мадлин се замисли дали същото не можеше да се каже и за нея.

— Предполагам, че баща ти иска да наблюдаваме финалния кръг, за да разпространим легендата за Играта на века. — Ала челото на лейди Ачард се смръщи озадачено и тя се уви по-плътно в шала си.

Самата Мадлин беше обзета от порив да хукне към вдовишката къща, за да се увери, че Гейбриъл е жив и здрав. Загложди я под лъжичката. Как си беше въобразявала, че ще го зареже тук самичък да се оправя с армия разбойници?

Само защото я беше отхвърлил…

Но според Тамзин той не я беше отхвърлил. Тамзин предполагаше, че Мадлин може да се промени и да изпълни съкровеното му желание: да му се отдаде изцяло.

— Но защо всички трябва да ходим там? — занарежда мадмоазел Вавасьор. — И то рано сутрин? Можех да поспя още два часа.

Това беше вярно. Нареждането да се отправят към вдовишката къща беше пристигнало в девет часа, време, по което повечето гости още не бяха отворили очи. Доста строго се настояваше за присъствието им по един специфичен повод: всички семейства трябваше да дойдат, за да гледат края на играта.