Читать «Още един скандал» онлайн - страница 128

Ами ако дори не се стигнеше до игра? Ами ако в момента Ръмбилоу ограбваше мъжете, биеше ги или… ги убиваше?

Но не. Това бяха дивотии, пълни глупости. Ръмбилоу можеше да направи гореизброеното през последните няколко дена. Планът му беше доста по-засукан, а и Мадлин вярваше, че Гейбриъл не му отстъпва по хитрост… Но Гейбриъл се нуждаеше от подкрепления.

Но накъдето и да погледнеше, лакеите на Ръмбилоу бяха там. Облечени в елегантни ливреи, те бяха плъзнали в целия музикален салон, но изглеждаха някак си груби, невзрачни и не на място. Ала освен Тамзин никой друг не забелязваше това обстоятелство и съдейки по погледите на момичето към негодника до вратата, Мадлин се притесняваше, че то всеки момент ще избухне и ще разкаже на гостите за неуспялото им бягство и заплахите на Големия Бил. Мадлин си мислеше, че засега я възпира единствено аранжираното от мистър Ръмбилоу жизнерадостно настроение, насърчаващо музикалната изява на младите госпожици.

Но дори под привидната веселост на другите гости във въздуха витаеше някаква напрегнатост. Всички очакваха изхода от играта.

Докато Тамзин се отдалечаваше от пианото, на всеки две крачки някой я спираше, за да й прошепне поздравления по повод на таланта й. Като добре възпитана млада дама, Тамзин скромно се изчервяваше, но Мадлин виждаше паниката в погледа й, затова стана и я пресрещна.

Хърт я изпревари. Блестящ в подплатената си лавандуловосиня копринена жилетка и жакет от светлосиньо кадифе, той усмихнато се поклони и даде да се разбере, че желае да си поговори насаме с Тамзин.

Тамзин поклати отрицателно глава, но гласът на лейди Табард прогърмя:

— Върви с него, момиче! Имаш позволението ми. — Матроната огледа самодоволно останалите дами.

Докато лейди Ачард се приготвяше да започне изпълнението си, Хърт улови ръката на Тамзин под лакътя и я изведе в коридора.

Момичето хвърли измъчен поглед към Мадлин. Мадлин бързо ги последва и се плъзна в библиотеката преди Хърт да е затворил вратата. Лордът я изгледа сърдито.

Тя направи реверанс и се оттегли в едно мрачно ъгълче. Хърт кимна с къдравата си коафирана глава към едно диванче:

— Моля ви, лейди Тамзин, седнете.

— Благодаря, предпочитам да остана права — непреклонно отвърна Тамзин.

Съзнаващ единствено собствената си важност, лорд Хърт не обърна внимание на резкия й тон, на тягостния й поглед — все едно той беше зъболекар, а тя — пациентка, мъчена от зъбобол.

— Моля, настоявам. — Той отново посочи диванчето.

Тамзин въздъхна шумно и недоволно се тръсна, където той искаше.

Мадлин прехапа устни, за да удържи усмивката си. Ако не се тревожеше толкова много за Гейбриъл, Макалистър, притаените смърт и разруха, това щеше да е един от най-комичните моменти в живота й.

Корсетът на Хърт изскърца, когато той коленичи. Младият лорд оправи панталона си и за пореден път се опита да улови ръцете на Тамзин.