Читать «Още един скандал» онлайн - страница 126

Тогава Ръмбилоу се усети. Отпусна се, усмихна се и пусна в действие целия си чар:

— Хитрец си ти, Кемпиън, но втори път няма да ме провокираш.

Масата с лорд Табард и мосю Вавасьор пренебрегна прекъсването и размяната на реплики и продължи да пляска картите с нескрито презрение.

— О, напротив. — Гейбриъл предизвика Ръмбилоу с поглед и отново се зачуди: Защо му беше да си дава толкова труд с картите, при положение, че планираше да избяга с всички залози? Предизвикателство ли търсеше? Досега беше надхитрил най-добрите английски полицаи. Да не се готвеше да сложи в джоба си и най-добрите английски комарджии?

Беше ли станал арогантен?

Ръмбилоу погледна картите си и отново върна поглед на Гейбриъл:

— Никой не може да надиграе Търстън Ръмбилоу.

Ако Ръмбилоу си просеше предизвикателство, Гейбриъл охотно щеше да му го предостави. Той вещо разбърка колодата карти — показен жест, който обаче свърши работа:

— И той ще си намери майстора.

Ръмбилоу видя вещината на Гейбриъл с картите. Видя как другите мъже хвърлят погледи към двама им.

— Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Тепърва ще видим кой кого ще надиграе — ако някой от тези прекрасни играчи не те елиминира преди да сме имали възможност да поиграем.

Гейбриъл небрежно кръстоса крак върху коляното си и впери поглед в картите, които разбъркваше.

— Или ако ти първи не си подвиеш опашката след някоя позорна загуба. — Гейбриъл определено смяташе, че Ръмбилоу ще клъвне на това предизвикателство.

— Може би има начин да разнообразим играта — проточи Ръмбилоу. — С допълнителен облог между нас двамата.

Погледът на Гейбриъл се отклони към тежкия, черен метален сейф, подсилен с катинар.

— Допълнителен облог? Звучи добре, но още не съм видял доказателството, че твоята част от залога съществува.

— Какво? — озъби се Ръмбилоу. — Да не ме наричаш мошеник? Да не намекваш, че не съм депозирал моите десет хиляди лири в сейфа?

— Бих желал да се уверя със собствените си очи. Откривам, че ми е по-лесно да се съсредоточа в играта, когато знам, че има какво да спечеля. — Гейбриъл с удоволствие забеляза руменината, обляла страните на Ръмбилоу. Този човек беше обирджия и мошеник, но се докачаше, когато ставаше въпрос за неговата чест. Възхитително.

Сега вече всички ги гледаха с интерес, а неколцина дори бяха така нетактични да кимнат одобрително.

Ръмбилоу бавно и раздразнено остави картите си на масата, скочи на крака и отиде при сейфа. Показа на мъжете ключа, висящ на колана му.

— Има още един ключ, но той е в лондонската ми банка.

Той коленичи, отвори сейфа и вътре Гейбриъл видя девет купчинки пари, натрупани от отделни пачки. Ръмбилоу измъкна една пачка и я показа на играчите. Двете външни банкноти бяха от по хиляда лири.

— Доволен ли си? — попита той Гейбриъл.

Фалшификат, може би? Или истински банкноти, които прикриваха хартиени правоъгълници?

— Доволен съм. — Щом хората на Ръмбилоу бяха тук и щом корабът го чакаше, за да надуе платна, Гейбриъл нямаше да отлага предизвикателството си. — Допълнителният облог е отлична идея. — Той кимна към деветте купчинки. — Тези много ми харесват. Тъй че дай да заложим по още десет хиляди лири.