Читать «Още един скандал» онлайн - страница 127

— На теб така ти се иска. На мен ми се иска нещо по-различно. Нещо уникално. — погледът на Ръмбилоу беше повече от красноречив. — Нещо… твое.

Факт е, че въпреки волята си Гейбриъл беше изненадан. Нещо негово?

Аха. Досещаше се накъде бие Ръмбилоу, но не се поколеба и за миг.

— Каквото назовеш — твое е. Собственоръчно ще ти го предам, независимо от болката, каквато една такава неправдоподобна загуба би представлявала за мен.

Налагаше се да обмисли новия развой на нещата. Това щеше ли да му даде преимущество? Или не?

Усмивката на Ръмбилоу беше ослепително чаровна — и невероятно жестока.

— Облогът е сключен. Всички тук са ни свидетели. Ако с Кемпиън играем на финалния тур, залогът е десет хиляди лири от моя страна и едно от притежанията Кемпиън по мой избор.

— Адски тъп облог, Кемпиън — обади се мистър Грийн. — Той би могъл да ти отнеме Кемпиън корт.

— За тази цел първо трябва да спечели. — Гейбриъл хвърли поглед към другите комарджии. — Кой може да се похвали, че някога ме е побеждавал? — Той щракна с пръсти на един от кръвожадните лакеи. — Отвори прозореца, да влезе малко свеж въздух.

— Ще си приказваме или ще играем? — Лорд Ачард удостои Гейбриъл с гневен поглед.

— Ще играем, разбира се. — Гейбриъл раздаде по още една ръка.

26

Тъкмо минаваше полунощ, когато мадмоазелите Вавасьор привършиха песента си, направиха реверанс и посрещнаха овациите.

Лейди Табард заговори мадам Вавасьор, изговаряйки думите бавно и силно, убедена, че мадам почти не разбира английски, въпреки многобройните доказателства в полза на противното.

— Дъщерите ви са изключително талантливи.

Мадам Вавасьор примигна развеселено и макар и с акцент, отвърна на безупречен английски:

— Благодаря ви, милейди. Вашата собствена дъщеря, очарователната лейди Тамзин, им акомпанираше превъзходно на пиано.

— Лейди Тамзин наистина е много надарена девойка и, ако знаете… — Лейди Табард се приведе близо до мадам Вавасьор, но Мадлин чу всяка думичка. — Днес тя получи предложение от лорд Хърт.

Мадлин искаше да изстене на висок глас. Огледа се из претъпкания музикален салон и видя, че не е единствената, подочула думите на лейди Табард. Не че обществото не биваше да бъде осведомено за брилянтното завоевание на Тамзин, но трябваше да се действа по-деликатно, още повече, че Тамзин щеше да отреже Хърт — това беше неизбежно въпреки големите надежди на лейди Табард.

Лейди Табард не беше запозната със значението на думата „деликатно“.

Лейди Ачард изпляска с ръце и привлече всеобщото внимание.

— А сега кое прекрасно момиче ще чуем?

— Джоузефин, ти си великолепна арфистка — рече мисис Грийн. — Направи ни удоволствието да изсвириш нещо.

Както си му е редът, лейди Ачард се изчерви, отказа скромно, и при повторната молба свали ръкавиците си и нареди на прислужниците да занесат арфата пред огромната камина от черен мрамор.

Мадлин прехапа долната си устна и се вслуша във вятъра, който свиреше в стъклата на прозорците. Кога Макалистър щеше да доведе войниците? Въпреки че изпитваше болка от отказа на Гейбриъл, Мадлин се боеше за него — самичък във вдовишката къща с мистър Ръмбилоу и останалите комарджии.