Читать «Още един скандал» онлайн - страница 124

На Мадлин й се щеше да прихне, но ситуацията не беше за смях.

— Ако на мене ми вярваш, тогава ти казвам: познавам един човек, който ще знае какво да направи. — Или поне така се надявам.

— Кой? Всички джентълмени играят.

— Кемпиън. Той ще ми повярва.

Дори ако трябва да му набия истината в главата.

Двете се изкачиха по стълбите и отвориха парадната врата.

— Междувременно…

— Междувременно с теб отиваме да се забавляваме на вечеринката. Мистър Ръмбилоу се е погрижил за жените и децата.

Тамзин първо погледна омачканата си ежедневна рокля, после Мадлин.

— Миналия път ти закъсня модно. — Те изприпкаха по стълбището и пъхнаха чантите си под леглото. — Довечера ще закъснеем много модно.

Въоръжен единствено с посребрената четка за дрехи, Макалистър стоеше в спалнята на Гейбриъл и се дивеше на новините, които Мадлин му беше сервирала.

— И как, по дяволите, го разбра?

— Опитах се да си тръгна както Гейбриъл ми нареди.

— Не можа ли да се сетиш малко по-рано, преди негово благородие да влезе във вдовишката къща? — Макалистър потупа четката в дланта си. — Сигурна ли си, че точно това са ти казали? Че никой не може да си тръгне без разрешение от Ръмбилоу?

— Бяха въоръжени. — Гневно и ясно, Мадлин наблегна на всяка дума.

— Ех, и на мен неведнъж ми се е искало да ти видя сметката.

— Не е време за шеги.

— Не се шегувам. Да можех да кажа на негово благородие, но сега няма спиране на играта.

— Можеш ли да му предадеш съобщение? — Ако Макалистър не се заемеше, тя щеше да премине към действия.

— Ръмбилоу не позволява камериерите на джентълмените да ги обслужват. Казва, че това било, за да няма измами, обаче ние му разбрахме играта. — Макалистър поглади брадичката си. — Тъй че най-добре да го ударя пешачка до селото, където чакат войниците на негово благородие.

— Гейбриъл има войници, които чакат до второ нареждане? — Мадлин се отпусна за пръв път от часове. — Слава богу.

— Нали не си мислела, че той ще се опита да залови подобен негодник с голи ръце? Негодник с частна армия. — Макалистър изсумтя — Негово благородие не е толкова голям глупак.

— Въпрос на мнение — тросна се Мадлин.

— Да, госпожичке, хич не е щастлив с тебе. Сега пък какво си забъркала?

Несправедливото му обвинение я жегна:

— Той не желае да се ожени за мен.

— Не, това не е вярно.

— Уверявам те, че по-вярно не може да бъде.

— Четири години линя и чезна по теб и днеска аз най-накрая да взема да му дам благословията си — и изведнъж се оказва, че не те щял? — Гримасата на Макалистър беше красноречива. — Сигурно си оплескала нещо.

— Очевидно съм оплескала много неща, включително… — Внезапно болката отново я проряза. За кратко — в обора и докато тичаше да уведоми Макалистър за новия развой на нещата — беше забравила неочаквания отказ на Гейбриъл. Сега не можеше да се отърве от спомена и затова извърна глава.

— Успокой се, де. Нали не плачеш? — Макалистър я заобиколи, за да зърне живото доказателство с очите си.

Тя го изгледа с предизвикателно-яростен поглед и обърса лицето си.