Читать «Още един скандал» онлайн - страница 110

— Добре дошла — поздрави я той. — Не очаквах, че толкова скоро ще се върнеш при мен.

Погледът й се стрелна към него. Изражението й беше леко виновно.

Съвсем не беше лесна тази Мадлин.

— Може би идваш да ми кажеш, че ще се вслушаш в съвета ми да си тръгнеш?

— Не! Защо да постъпвам така, след като бе толкова добър да ми спечелиш тиарата?

— За да си на сигурно място, когато куршумите започнат да прехвърчат? — Гласът му беше натежал от логика и Гейбриъл се обърна към огледалото, за да не й набие — буквално — здрав разум в главата.

Тя вдигна изненадано вежди, после ги навъси.

— Дотам ли ще се стигне?

Той насапуниса останалата част от лицето си и бръсначът влезе в действие.

— Съмнявам се, че Ръмбилоу покорно ще се съгласи да влезе в затвора, да бъде изправен пред съд и да увисне на бесилото.

— В такъв случай не мога да те изоставя.

Защо беше дошла?

— Ситуацията е под контрол — каза той.

— Тогава няма проблем ако остана, нали?

Ах. И тя си имала логика. Преди да отвърне остро, Гейбриъл чу, че ключалката стърже. Той се завъртя и видя как тя издърпва ключа и го поставя на нощното шкафче. Гейбриъл се вцепени от изумление.

— Ти да не ни заключи?

— Колко си прозорлив. — Тя се приближи към него. — Бръснеш се.

— Колко си прозорлива. — Той се извърна, видя отражението й в огледалото и се зачуди какво търси при него. Беше ги заключила. Защо й е да ги заключва? Вариантите бяха малко. Или щеше да го убие, или да му се разкрещи, или… да го люби.

Разбира се, Мади можеше да е намислила някакъв шантав план, който не беше по силите на мъжкия му мозък — и случаят най-вероятно беше такъв.

Мадлин гледаше с нещо като възхищение как Гейбриъл бръсне бакенбардите си и когато той подсуши лицето си, тя бавно протегна ръка и прокара пръсти по гладката му сега буза.

Мътните го взели. Той отново я желаеше. Искаше нещо повече от докосването й върху лицето си. Искаше ръката й да погали гърдите му. Устата й да се сключи около члена му. Тялото й да се трие в неговото… Беше заключила вратата и ако пак го докоснеше, просваше я по гръб и по дяволите принципите му.

— Та, за какво се върна? — дрезгаво попита той.

— За да ти кажа… за да ти дам това. — Без да бърза, Мадлин разкопча най-горното копче на дългата си ръкавица.

Той стоеше като втрещен, стискаше кърпата в ръцете си и не вярваше на очите си, докато гледаше как всяко мъничко, обвито в бял сатен, копченце се изплъзва от илика си. Да не искаше да каже… Беше ли сериозна?

Но пръстите й трепереха, което усложняваше задачата по разкопчаването, а устните й също потрепваха. Тя ту го поглеждаше, ту отвръщаше поглед, сякаш се боеше от реакцията му. Гърдите й се вълнуваха в същия чудесен, хипнотичен ритъм.

За миг Гейбриъл се върна назад във времето, в деня, когато тя бавно и еротично беше свалила ръкавицата си. Тогава не проявяваше нервност, а му се присмиваше, предлагаше му тялото си, сякаш той просто трябваше да я награби и да се възползва докрай. Тогава тя беше неопитна, млада, дисциплинирана във всяко едно отношение — освен когато ставаше дума за него. Дивото желание помежду им се беше възпламенило, когато тя откри изящната си китка и дългите си пръсти.