Читать «Още един скандал» онлайн - страница 109

Макалистър извади дрехите на господаря си и скри ножа, за да не се вижда.

— С обучение и здрава дисциплина от нейна светлост ще излезе приемлива съпруга.

— Голям експерт си се извъдил, стар ерген такъв! — смехът на Гейбриъл прозвуча странно, сякаш бе забравил да се смее.

— Като теб, млади глупако. — Но Макалистър беше развеселен, или поне развеселен доколкото е възможно за един начумерен шотландец.

Гейбриъл застана пред умивалника и отново се наплиска. После се погледна в огледалото над масичката, насапуниса брадичката си и вдигна бръснача.

— Ако Ръмбилоу ни заключи във вдовишката къща, защото подозирам, че това е планът, когато му дойде времето, ще дам сигнал с огледалото.

— Ще бдя — отвърна Макалистър и краткото му веселие внезапно секна.

— Вземи коня ми. — Гейбриъл опъна кожата си и прокара бръснача надолу по бузата и по челюстта си. — До Ринейтхед, където е разположен гарнизонът, има двайсет мили. — Той потопи бръснача във водата, за да го изчисти от пяната и косъмчетата.

— Ще ги доведа, а също и вашите хора.

— Почти свърши, друже. — Гейбриъл улови погледа на Макалистър в огледалото. — Почти го пипнахме.

— „Почти“ е най-страшната дума в човешкия език — намусено отвърна шотландецът.

На вратата се почука колебливо.

Двамата мъже се спогледаха предпазливо. Гейбриъл хвана бръснача като оръжие и махна на Макалистър да отвори вратата. Макалистър едва я открехна.

— А, ти ли си била. — Той отвори по-широко. — Момата е — изрече той с явно отвращение.

Мадлин влезе в стаята.

Гейбриъл остави бръснача на масата. Сякаш я беше извикал със силата на мисълта си.

— Отивам за гореща вода. — Макалистър се изниза и затвори вратата след себе си.

Гейбриъл въобще не забеляза, че слугата му го няма.

Мадлин беше красива жена, да я вземат мътните. Висока, пищна, със силни голи ръце и кожа като каймака на кафето. Днес косата й беше прибрана, но той помнеше колко често я виждаше разпиляна по раменете й в последните два дни, а снощи белите чаршафи бяха покрити с черните като нощта кичури. Очите й, големи и сини, бяха обрамчени с мигли, също черни като нощта.

Силното й, ъгловато лице не би могло да се нарече красиво, господарката му беше твърде жизнена, твърде пряма. Но устните й навеждаха един мъж на много мисли, най-вече за порочни, сладострастни забавления. Тя носеше тъмносиня рокля, която очертаваше голите й крака, милвайки ги с пръстите на любовник. Под тънката коприна виждаше мястото, където бедрата й се сливаха в триъгълното възвишение. Ръкавиците й от блестящ бял сатен стигаха до лактите, но прелестната им кремавост беше нищо в сравнение с голата до раменете кожа. Когато погледът й се спря на голите му гърди, Гейбриъл усети омекване в областта на коленете и втвърдяване в областта на слабините. Две доста приятни усещания, които изпитваше единствено в присъствието на Мадлин.

За какво беше дошла? За да му благодари лично? Гейбриъл се сещаше за един много приятен начин, по който тя можеше да му се отплати. Или щеше да настоява да съсипе Ръмбилоу с негова помощ? Не беше познала. Мадлин сякаш се стремеше да избегне погледа му, което за него се оказа неустоимо предизвикателство.