Читать «Още един скандал» онлайн - страница 111

Изведнъж Мади го извика обратно в настоящето с вика си.

— Merde! — Едно копче се откъсна, защото го беше дръпнала прекалено силно, изтъркаля се по пода и спря в краката й.

Това го изтръгна от вцепенението му. Това го накара да осъзнае значението на действията й.

Тя го обявяваше за победител от войната им.

Връщаше се при него, точно както бе поискал. Той отиде при нея и бутна ръката й.

— Дай на мен.

Китката й вече беше оголена. Гейбриъл я поднесе към устните си и целуна синята веничка, която пулсираше там. Бавна, томителна целувка с вкус на… на страх, на предизвикателство, на припомнена страст и на надежда за бъдеща страст.

— Колко още трябва да разкопчавам? — промърмори той в кожата й и я погледна в очите.

Ароматът се излъчваше от нея на вълни — ухание на свежи цветя и топла жена.

— Зависи дали желаеш да притежаваш ръкавицата ми.

— О, и още как.

— Тогава е твоя — тя вирна брадичка — и аз съм на твое разположение.

— Така ли?

— Върнах се при теб.

Тя беше негова. Беше я завоювал. В усмивката му към нея нямаше добросърдечие. Той разкопча докрай ръкавицата с безмилостна решителност, измъкна я от ръката й и отново я целуна по китката. После зъбите му захапаха нежната кожа.

— Твърде дълго чаках, за да бъда нежен.

— Не искам от теб да бъдеш каквото и да било. — Мадлин положи голата си длан върху гърдите му и го отблъсна. — Сядай. Аз съм капитан.

23

Гейбриъл охотно се подчини, запленен от силата на намерението й, от решимостта в погледа й.

Мадлин обви ръка около кръста му и го застави да спре до стола без дръжки пред тоалетния шкаф с огледалото. Кратко — съвсем за кратко — гърдите й се допряха в неговите.

Изглежда този контакт не й хареса, както на Гейбриъл, защото се отдръпна без капка колебание.

Тогава той видя пърхането на миглите й и осъзна, че тя му се надсмива, дразни го, като му дава да се докосне за кратко до бъдещите наслади, а после се дърпа.

— Мислиш ли, че ще се примиря? — попита той през стиснати зъби.

Черните мигли отново изпърхаха и сините й очи изпратиха поредица от свенливи, святкащи погледи.

— Да, така мисля.

Беше права.

— Остани точно така — нареди му тя и ръката й се плъзна надолу по корема му. Там тя се заигра с копчетата на панталона му, или може би сега беше нервна както преди малко, когато напразно се опитваше да разкопчае ръкавицата. Каквато и да беше истината, докато смъкваше панталона, пръстите й го закачаха, и всяко докосване, въпреки че вероятно не беше преднамерено, му достави мъчително сладко удоволствие.

Когато плъзна панталона по бедрата му, пенисът му изскочи пред лицето й. Очите й, синкави като пламъците на най-горещия огън, се отвориха широко.

При този поглед, сякаш размерът му я изумяваше, на Гейбриъл му се дощя да се заперчи като паун, но не беше в състояние да мръдне. Беше омагьосан от нея, а тя пък беше твърдо решена да го съблазни.