Читать «Още един скандал» онлайн - страница 112

А той желаеше да бъде съблазнен. Гейбриъл изу панталоните и застана пред нея чисто гол.

— Обичам твоя… — Тя плъзна ръка по бедрото му — …корем. Колко е мускулест и стегнат!

— Моя корем? — Докосването й беше наслада.

— И твоите… — тя плъзна ръка по хълбоците му — …рамене. Толкова са широки. Винаги се чувствам защитена, когато си над мен.

— Раменете ми?

Тя го погледна и го подразни с престорена невинност:

— И ръцете ти. — Той ги протегна към нея, а тя улови едната и раздели сключените пръсти. — Остава ли част от тялото ти, на която да не съм се възхитила?

Закачките й, възхищението й, имаха такъв безумно втвърдяващ ефект върху пениса му, че Гейбриъл изпита болка от нуждата да се зарови в нея.

— Естествено, пропуснах това. — Тя скромно сведе поглед.

Гейбриъл гледаше в екстаз как пръстите й се сключват около стоманената му дължина.

— Това много ми харесва. — Връхчето на езика й навлажни долната й устна. — На пипане е толкова… нежен, а в същото време е корав и силен.

— Би трябвало да е хванал мазоли от многократна употреба — подхвърли Гейбриъл с мрачен хумор.

Стресната, Мадлин опита да прибере ръката си, но Гейбриъл я сграбчи за китката.

— Но вместо това ръцете ми хванаха мазоли. — Той й показа дланта си.

Тя объркано се вгледа в мазолите по ръката му, причинени от работата на яхтата му, а не от самозадоволяване. Когато схвана шегата, очите й светнаха и тя се изкикоти.

Гейбриъл не беше чувал този звук от четири години: сърдечен, весел смях. Този смях му даваше надежда: че ще залови Ръмбилоу, че отмъщението ще облекчи болката от смъртта на Джери, че с Мадлин ги чака щастливо бъдеще.

Тя го дари с последна, деликатна ласка, после постави ръце на раменете му и го накара да седне на стола. Усмихна се и разроши косата му.

— Прекалено си красив, за да спя спокойно.

— Наистина ли съм нарушил покоя на съня ти? — доволно попита той.

— И будуването ми. Цели четири години енергията ми беше насочена към това да те забравя… неуспешно.

— Дори когато се целуваше с други мъже? — Гейбриъл ставаше все по-доволен.

— Особено когато не се целувах с други мъже. — Тя плъзна устни по бузата му и измърмори: — Много ми харесва мекотата на лицето ти след избръсването.

— Ще се бръсна два пъти дневно.

— Но и това много ми харесва. — Мадлин прокара пръсти през косъмчетата на гърдите му. — Кафяво и къдраво руно, което се трие в зърната ми, когато си над мен. Колко ми харесва!

Гърдите й бяха на нивото на лицето му и зърната стърчаха през прозирната копринена тъкан. Така значи. Беше възбудена. От задявките им. От тялото му. Той прокара палци по зърната й и предложи:

— За две секунди мога да се озова над теб и в теб.

— Но тогава няма да мога да те пояздя.

Гейбриъл не беше готов да й позволи подобно нещо. Все още изпитваше нуждата да доминира над нея, ако трябва насила да й покаже, че тя е негова собственост.

Но тя беше силна жена. Сигурно изпитваше същата потребност. Той се пребори със себе си, за да постъпи правилно, за да й позволи да властва над него, щом като желанието й беше такова. С въздишка, издаваща едновременно примирение и очакване, Гейбриъл реши, че трябва да й даде тази свобода. Но само днес. Само сега.