Читать «Още един скандал» онлайн - страница 108

Мадлин вдигна глава и погледна през прозореца. Не. Не изпитваше несигурност. За пръв път от много време насам знаеше точно какво иска. Тя пъхна тиарата под леглото и се приготви да отиде при него.

Утихнал и мрачен, Гейбриъл извади тънкото острие без дръжка от ръкава си и го остави на масичката до умивалника. Той изу обувките си и ги ритна, после свали чорапите си. Махна жакета, шалчето и ризата.

Също толкова утихнал, също толкова мрачен, Макалистър напълни умивалника с вода и постави до него кърпа, лимонов сапун и хавлия.

Гейбриъл наплиска с вода лицето си и се замисли за предстоящото събитие. Разиграването на тиарата му беше дало възможност да разгадае стратегиите на останалите играчи. Лорд Ачард беше импулсивен и се надяваше най-вече на късмета си. Мистър Грийн беше точен и внимателен с картите — подреждаше ги в низходящ ред отляво надясно. Мистър Пейборн беше добър играч с невероятно лош късмет, но късметът беше нещо непостоянно. Трябваше да внимава с мистър Пейборн.

А Ръмбилоу… Ръмбилоу си го биваше. Той беше най-добрият играч сред тях. Може би защото не се интересуваше дали печели или губи. Така или иначе щеше да задигне парите.

Гейбриъл натопи кърпата във водата, насапуниса я и изтърка врата, лицето и мишниците си. Най-накрая я прокара и по гърдите си.

Сто хиляди лири. Годишният доход на Гейбриъл беше една десета от това, а той минаваше за богат.

Изплакна кърпата и отми сапуна. Хладната вода успокои горещата му кожа и мислите му неизбежно се устремиха към Мадлин.

— Даде ли тиарата на Мади, Макалистър?

— Да. Занесох я в спалнята, която дели с онова младо момиче.

— Момичето беше ли там?

Макалистър пое умивалника, изля го през прозореца и го напълни с чиста вода.

— Само нейна светлост — отвърна той, докато го поставяше пред господаря си. — Ще желаете ли да ви обръсна?

Гейбриъл разтърка с пръсти наболата си брадичка.

— Май да. Доста време ще мине преди следващото бръснене.

— Предполагам, че ще искате гореща вода?

Естествено, че искаше, но Макалистър никога не успяваше да донесе навреме от кухнята.

— Зарежи водата. Какво ти каза, когато й даде тиарата?

— Благодари ти.

Гейбриъл кимна и за момент се зачуди дали може да заключи бившата си годеница в онази спалня, където тя щеше да бъде в безопасност. Но не. Тя бе умна. Щеше да открие път за бягство.

— Узряла е малко от последния път, когато тичаше подире й — съобщи Макалистър, когато допря бръснача до бузата му.

Гейбриъл се обърна към камериера си, зашеметен от признанието му.

— Нима я одобряваш?

Макалистър направи раздразнена гримаса.

— Не съм казвал подобно нещо. Ама е смела за жена. Не е разумна, но е смела.

— Хмм. — Снощи Гейбриъл й постави ултиматум. Ще се върне при него, или пак ще се опита да избяга?

Нямаше повторно да допусне такова малодушие. Ще я проследи и ще я върне, влачейки я за косата — закле се Гейбриъл — макар че това щеше да обезсили искането му тя да се върне при него. Той се усмихна кръвожадно. Блъфираше, разбира се. Щеше да й замае главата по всеки възможен начин, но само ако тя захвърлеше фалшивата гордост и проклетата си независимост, за да се върне при него по своя воля, за да е сигурен, че вече няма да се разделят.