Читать «Още един скандал» онлайн - страница 107
Кристина Дод
Ръцете му стискаха полирана дървена кутия. Не обикновената кутия, в която тя държеше тиарата, а богато резбована кутия с елегантен сребърен мотив и сребърна ключалка.
Дамите около къщата изстенаха.
Мадлин си проправи път до един стол и рухна на него. Тя сведе глава и отправи кратка благодарствена молитва. Кралската тиара беше спасена. Майка й щеше да е доволна. А Гейбриъл…
— Поне лорд Кемпиън е спечелил тиарата — обяви лейди Табард от прозореца. — Всички знаем какъв късметлия е той.
— Да, опазил бог лорд Ачард някога да спечели нещо — раздразнено възкликна лейди Ачард. — С тоя негов никакъв късмет би трябвало изобщо да престане да играе.
— Мама казва, че ако татко не престане, скоро ще ходим гладни — довери една от госпожиците Ачард.
Лейди Ачард й направи знак да млъкне, после се усмихна нервно.
— Знаете как е. Кредиторите не ни оставят на мира. Може би ще трябва за известно време да си отдъхнем на село.
Другите дами кимнаха. Съпрузите им бяха комарджии. Знаеха какво означава „да си отдъхнеш на село“, как се вземат заеми за посрещане на насъщните нужди и как се надхитряват кредитори.
— На лорд Кемпиън лошо му се пише на голямата игра, ако се осланя само на късмета си — каза мисис Грийн.
Мадлин надигна глава и щеше да стане, но откри, че Тамзин я наблюдава. За пръв път тя осъзна, че от доста време Тамзин се е втренчила настоятелно в нея. Защо? Какво предизвикваше любопитството й? Какво знаеше?
Мадлин трябваше да говори с нея, но… не сега. Не и когато изпитваше нужда да излезе и да вземе тиарата в ръцете си. Да погледне Гейбриъл в очите, да му благодари и да му каже… какво? Нямаше представа. Чувстваше се неловко, душевното й равновесие беше разклатено. Бе обвинила Гейбриъл, че е дошъл тук, за да утоли глада на лекомислената си, гибелна мания. Оказа се, че той е дошъл, воден от болката, от мрачната нужда да отмъсти за смъртта на брат си.
Трябваше да каже нещо, да направи нещо. Със сигурност имаше как да утеши Гейбриъл. Щеше да открие как.
22
Мадлин стискаше дървената кутия за бижута. Не можеше да отвори ключалката, нямаше ключ, но знаеше как изглежда тиарата — изтънчено златно украшение със сияен блясък. Майка й я беше носила на представянето си пред кралското семейство и беше позирала с нея за портрета в галерията. Тиарата беше единствената й връзка с майка й — а Гейбриъл я бе спечелил за нея.
Не, тя просто… тя просто си беше загубила ума. За тиарата беше платила със скъпоценното си тяло. Разбира се, Гейбриъл беше спрял акта, заставяйки я да избере него — защото само той можеше да утоли плътската й нужда — така че тя наистина не му дължеше нищо. Нищо.
Но той я беше дарил с толкова наслада, колкото и тя него. Дори повече, защото бе решил да я прелъсти, а Гейбриъл определено знаеше как да достави удоволствие на една жена.
Тя се оказа просто една жена, когато свирепата страст помежду им се разрази, страст, която Мадлин се надяваше, че отдавна е изчезнала. И сега изпитваше… благодарност?
Удивление?
Несигурност?
