Читать «Още един скандал» онлайн - страница 106

— Извинявай. Виждам грешката си. — Всяка от думите й беше пропита със сарказъм. — Сега давай за Джери… и Гейбриъл.

Макалистър се върна към разказа си.

— Гейбриъл вършеше цялата работа по крайбрежието и непрекъснато се притесняваше за тебе, дето пътуваше по чужбината в такова смутно време.

— Давай. — Тя скръсти ръце на гърдите си.

— И тогава някакъв мизерен негодник се докопа до Джери. Играли хазарт. Ограбил го до дупка. Ошушкал го.

Мадлин усети, че й се гади.

— Наследството от майка му?

— Което негово благородие толкова се измъчи да запази непокътнато. Горкият момък не посмял да се изправи пред брат си, присъединил се към екипажа на Нелсън. След Трафалгар го погребали в морето. Бог да дари покой на душата му.

Този весел, засмян младеж беше умрял без никога отново да види Гейбриъл. Мадлин закри уста с ръка и напразно се опита да удържи сълзите си.

Макалистър постави юмруци на кръста си и се изправи на палци, за да се изравни с нея.

— Да, плачи. Съобщиха на негово благородие, че Джери е загинал като герой. Още има кошмари.

Мадлин обърса мокрото си лице.

— Подлецът е бил Ръмбилоу.

— Позна. Брей, колко си умна. — Макалистър наблюдаваше мъката й със зловещо одобрение и й подаде голяма бяла кърпичка. — Сега знаеш. Махай се оттук. Отвличаш негово благородие от дълга му. Той дължи на брат си отмъщение. Джери може да почива в мир и без него, но негово благородие никога няма да се кротне преди Ръмбилоу да си получи заслуженото.

— Знам. Разбирам.

Върни се при мен.

— Баща ти няма да се появи. Докато си тук, вместо да разследва кроежите на Ръмбилоу, негово благородие ще прекара повече време в тревоги за сигурността ти. Ще занеса тиарата в спалнята ти веднага, щом той ми я даде. Тогава — бегом марш вкъщи. — Макалистър вдигна подноса, втренчи се в безпорядъка от чинии на него и за пръв път заговори с ужасяваща искреност. — Ръмбилоу е лош човек, ваша светлост, а това е подла измама.

— Бих могла да помагам на Гейбриъл. — Нямаше да го остави сам пред лицето на опасността.

— Не!

— Знам, че не ме харесваш, но аз съм разумна, мисля трезво и имам отличен мерник.

— Не е това. Или по-точно не е само това. Имам страхотна интуиция за тези неща. — Макалистър я докосна леко по ръката. — Някой ще умре.

Когато стана ясно, че играта е приключила, всички дами в Шалис Хол се загледаха във вдовишката къща в очакване да видят кой джентълмен е изпълнил обещанието си да спечели тиарата. Стояха на терасата, на прозорците, дори в градината. Лейди Табард не каза нищо на Мадлин, която продължаваше да крачи във всекидневната и все зяпаше къщата, сякаш погледът й можеше да прониква през стените и концентрацията й щеше да помогне на Гейбриъл в играта.

Най-накрая, в четири часа, вратите на вдовишката къща се отвориха и Мадлин видя как мъжете излизат със свалени сака, разкривени шалчета и олюляваща се походка. Гейбриъл излезе последен с Ръмбилоу до себе си. Изглеждаше спокоен, както и преди започването на играта.