Читать «Още един скандал» онлайн - страница 105

— Не съм била злобна — извика Мадлин, настръхнала от възмущение.

— Не сте ли? Можехте да развалите годежа с бележка. Можехте да му го кажете насаме. Но вие трябваше да се разврякате като улична търговка пред елита. Ще си го признаете, ако в грозното ви женско тяло е останала капчица справедливост!

Тя си пое дъх, за да се защити, и го изпусна. Нямаше да го признае пред Макалистър, но той говореше истината. Споменът за скандала не напускаше мислите й не само заради смущението, не само заради резултата, а най-вече заради срама. Беше се постарала да съсипе Гейбриъл. За това нямаше извинение — освен буйния й темперамент. Досега трябваше да се е научила на контрол.

Тя запристъпва нервно от крак на крак и си спомни онази нощ — и последната нощ, и всички нощи на самотен копнеж помежду им.

Върни се при мен.

Достатъчно наплашеният Макалистър я прецени отдалеч:

— Да, дори и ти не можеш си намериш оправдание. Да постъпиш така с един мъж — и то мъж, на когото си казала, че го обичаш!

Тя го беше обичала. А чувствата й същите ли бяха?

— Добре. Добре! — Мадлин разсече въздуха с ръка. — Казвай какво е станало с Джери.

Малкото й излизане от релси очевидно беше удовлетворило Макалистър, защото след един изпитателен поглед той продължи:

— Джери реши да си спечели състояние като брат си. Да го гледат със същия респект, като него, а и такова нещо би разведрило негово благородие от загубата ви. Негово благородие не узна за плановете на брат си, защото беше твърде зает с организацията на крайбрежната отбрана.

— Това със сигурност не е толкова изнурителна задача.

— Не била изнурителна… — Макалистър изпухтя възмутено. — Трепеше се денонощно, оглавяваше патрули и когато свършеше с тази работа… Той снижи глас, сякаш някой можеше да ги подслуша, когато в действителност гостите играеха на парада в библиотеката. — … превозвате с яхтата си мъже и жени през Ламанша, приходящи и изходящи, ако ме разбираш.

— Искаш да кажеш… че е помагал на бягащи емигранти и е превозвал шпиони във Франция? — Това обясняваше мускулите, които Гейбриъл бе натрупал — станало е, докато е вдигал платна и е пускал котва. Мъжете заякваха от подобен труд доста впечатляващо.

— Шшт. — Макалистър се огледа. — Не биваше да ти го казвам. Мътните да те вземат, ти си просто вбесяваща.

— Благодаря. Старая се.

— Отдава ти се лесно като дишането. — Той я изгледа яростно.

Мадлин познаваше такъв тип хора. Хора, на които не можеш да угодиш. Но не знаеше, че и тя е от тях. Беше положила много усилия да се превърне в херцогиня, популярна сред дребните благородници и обичана от прислугата. Очите й се свиха в цепки.

— Ти си мизогин — обърна се тя към Макалистър.

— Не съм! — Макалистър започна да се бие в гърдите. — Презвитерианец съм.

— Не. Искам да кажа… мизогин е човек, който не обича жените.

— Оу. — Той премисли това и челюстта му се размърда. — Е-е, как да не обичам жените — проснати по гръб и със затворена уста.