Читать «Още един скандал» онлайн - страница 104

Хрумна й, че Макалистър е наясно с всичко за плана на Гейбриъл да дискредитира Ръмбилоу. С хитрост или насила, но щеше да измъкне тази информация от него.

— Какво ще стане, ако загуби истинската игра? — тихо попита тя.

— Не знам. — Макалистър се загледа в ъгъла на стаята. Убедена, че лъже, Мадлин го притисна по-плътно към стената. По челото му избиха струйки пот.

— Знаеш, знаеш. Защо Гейбриъл е тук? Не разбирам подбудите му.

Очевидно бе засегнала оголен нерв, защото Макалистър бързо се стопи. Той постави подноса на ръба на масата и се намръщи.

— Не знаеш, а? Че как ще знаеш? Нищичко не вдяваш и никога не си разбирала.

Мадлин знаеше, че прислужникът не я харесва, но за пръв път се сблъскваше с толкова открита неприязън.

— Разкажи ми.

— Какво да ти кажа? Че негово благородие ще си отмъсти? Не, ваша светлост, няма такава вероятност. Никоя женска не може да си държи чавката затворена.

— Да си отмъсти? — Мадлин веднага се хвана за това. — За какво?

Макалистър погали небръснатата си брадичка и я измери с поглед.

— Да, може би ще ти го кажа. Не плана му, разбира се, ама заслужаваш да знаеш какво си причинила на семейството му.

— И какво съм причинила?

— Господарят не отиде ли от любов към теб да печели пари на карти?

— Не знам, заради мен ли е било?

Макалистър не обърна внимание на заядливия й тон.

— А ти не го ли заряза после, и той остана да скърби и да работи, и така хич не видя, че брат му е охлабил юздите?

На Мадлин й се щеше и на това да възрази, но след моментно колебание си затвори устата. Макалистър беше скъп на информация. Нека си говори.

— И къде беше ти, когато Джери се отчая, отиде във флота и там намери смъртта си?

— Джери се е отчаял? — Това изведнъж привлече вниманието й. — Джери! — Той беше такава весела душа, пълна противоположност на мрачния си брат.

— Аха, отчая се — бодро изрече Макалистър.

— Какво предизвика отчаянието на Джери? — Макалистър сякаш не я чу, дотолкова се беше вживял в обидата си.

— Оттогава негово благородие не е спрял да се обвинява и да търси виновника, и да му се заканва лошо, и да мисли как да го хване, но аз знам чия е вината. — Той я изгледа свирепо.

Искаше й се да сграбчи Макалистър като мръсно коте и да изтръгне от него истината.

— Какво е направил Джери?

Макалистър я посочи с пръст право в лицето.

— Тя е ваша, ваша добродетелна и нафукана светлост, и трябва много да ви е срам.

Тя сграбчи пръста му и го изви назад. Когато Макалистър започна да подскача от болка, тя отново попита:

— Какво е направил Джери? — Щом разбра, че е приковала вниманието му, тя го пусна, но остана да стърчи застрашително пред него. За нейна изненада Макалистър изглежда се почувства заплашен, защото спря да я укорява.

— Горкичкият. Знаете как Джери боготвореше негово благородие.

— Да, знам. — Джери боготвореше и нея и сега, когато беше научила за ненавременната му смърт, Мадлин изпитваше вина като тази на Гейбриъл, а според Макалистър очевидно имаше защо.

— Джери искаше да бъде като брат си, и когато Негово благородие си спечели състояние, момъкът забеляза как хората започнаха да го уважават. — Макалистър видя изражението й и брутално добави: — Да, въпреки че му вдигнахте оная злобна сцена и го зарязахте, той си спечели уважението на всички джентълмени със своите интелигентност и хладнокръвие.