Читать «Още един скандал» онлайн - страница 103
Кристина Дод
— Ръмбилоу няма да ни създава проблеми. В коридора няма никой. Можем да си вървим.
— Но ти ще знаеш. — Гадеше й се при тази мисъл.
— Няма как. — Както винаги Гейбриъл пристъпи твърде близо и се втренчи право в очите й, изисквайки вниманието й, когато тя не би желала нищо повече от това да е далече от него. — Аз не съм някакъв закоравял комарджия, попаднал в клопката на играта. Играя само за каузата, в която вярвам, и винаги играя за победа.
Причерняваше й от изтощение. Твърде малко сън и твърде много вълнения.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Ти решаваш. — Той измъкна една дамска ръкавица от джоба на жакета си. — Познаваш ли я?
Мадлин я позна и се шокира. Отпусната, пожълтяла от времето, символ на един невероятен миг от живота й.
— Това е твоята ръкавица. Ти ми я даде. Каза, че понеже не можеш да ми дадеш ръката си, би трябвало да задържа ръкавицата като символ на любовта ти. — Той претегли тежестта й в ръката си. — Оттогава винаги я нося с мен.
Мадлин тихо простена от болка. Гейбриъл й напомни за собствената й низост. Би предпочела да се направи, че онзи момент въобще не се е случвал. Моментът, в който бе нарушила обета си.
— Онази нощ, когато отнех девствеността ти, те предупредих, че аз няма да се върна при теб, че ти ще се върнеш при мен.
— Тази нощ… тази нощ беше откровение. Не се брои в моя или в твоя полза. Но оттук насам ще чакам да се върнеш.
— За да платя дълга си?
— Не се прави, че не ме чу снощи. Няма дълг. — Той натисна брадичката й. — Искам да се върнеш при мен. Защото ти искаш. Защото се нуждаеш от мен. Защото ме обичаш. — Той бавно я погали по лицето и се отдръпна. — Върни се при мен.
21
Следващия следобед Макалистър, с поднос в ръка, спря и погледна Мадлин.
— Виждам защо не си комарджийка.
Тя спря да крачи.
— Не разбирам за какво говориш. — Тя отново започна да крачи, тъй като не я свърташе на едно място. Краката й протриха пътека в килима на всекидневната, докато съзнанието и се луташе между това, което ставаше точно сега в игралния салон на вдовишката къща и това, което се беше случило снощи.
— Нямаш лице на играч — обясни й Макалистър.
Отчаяна и несигурна, Мадлин продължаваше да си мърмори нещо под носа. Тя погледна към подноса и разбра, че чиниите са мръсни, а сребърните прибори — използвани. Погледна през прозореца, откъдето вдовишката къща ясно се виждаше.
— Ти беше там, нали? Той печели ли? — Тя се приближи до Макалистър с огромни крачки. Той избърза назад рачешката, но беше твърде нисък и твърде стар и Мадлин лесно го приклещи към стената. — Ти знаеш как се играе пикет. Изгледите добри ли са?
— Да, добри са — косо я изгледа Макалистър.
Мадлин си отдъхна с ръка на сърцето. Разбира се, че Гейбриъл щеше да спечели. Какво беше казал? „Играя само за каузата, в която вярвам, и винаги играя за победа.“ Въпреки че тогава нямаше предвид картите. Говореше за нея.
— Макар че хич не зная защо си хаби късмета за тебе и тиарата ти, когато ще му трябват за истинската игра — възмутено добави Макалистър.