Читать «Нежен център» онлайн - страница 6

— Преживял съм много нещастия в живота си, но като гледам назад, откривам, че е имало решения за повечето проблеми. Мистър Бърнет е излязъл с колата и вие се тревожите какво се е случило с него — това е проблемът, нали?

— Значи вие знаете за съпруга ми?

— Аз имам информация за всички, които отсядат при мен. Как иначе бих могъл да ги обслужвам?

— Той… той е избягал и аз много се страхувам.

— Излезе преди повече от час — Дюлак поклати глава. — Това е твърде много. Трябва да уведомим полицията.

Вал се сепна, но Дюлак вдигна ръка.

— Уверявам ви, че не трябва да се тревожите за евентуално нежелано разгласяване. Ако ми разрешите, аз ще уредя всичко. Капитан Теръл, шефът на полицията, е мой добър приятел. Той е разумен човек и ще предприеме незабавни действия по възможно най-тактичния начин. Може да бъдете сигурна, че не само ще намери мистър Бърнет, но и никой освен нас няма да бъде информиран. Гарантирам ви това.

Вал бавно и дълбоко пое дъх.

— Благодаря ви. Да, разбира се… Ще оставя това на вас. Много съм ви благодарна.

— Ще сторим всичко, което можем — каза Дюлак, докато ставаше. — А сега мога ли да ви предложа да се качите в апартамента си. Ще поръчам да ви изпратят обяда. — Той се усмихна, когато Вал започна да протестира. — Нещо съвсем леко, вие трябва да се храните. — Той я изпрати до вратата. — След половин час капитан Теръл ще бъде при вас.

* * *

Капитан Франк Теръл беше едър мъж с пясъчноруса, тук-там прошарена коса. Грубоватото му лице завършваше с издадена квадратна челюст. Очите му бяха металносиви. Подчинените му го обичаха, а престъпниците, които вирееха добре в благодатната почва на Маями, се страхуваха от него.

Той се настани в един фотьойл, който изчезна под огромното му тяло, и погледна замислено Вал, която седеше срещу него с длани, притиснати между коленете.

— Дюлак ми каза за вашия проблем, мисис Бърнет. — Любезна нотка се прокрадна в иначе строгия му глас. — Вече разпратих описание на вашия съпруг и на колата му. Не се съмнявам, че след около час някой от моите хора ще го намери. Искам да ви уверя, че няма за какво да се тревожите.

— Благодаря ви… но вестниците…

— Не трябва да се тревожите за това. Знам как да се оправям с репортерите — продължи Теръл. — Дюлак ми каза, че съпругът ви не е много добре, но без да навлиза в подробности. Бихте ли ми казала нещо повече за него?

— Защо? Добре… щом… щом смятате, че е необходимо — каза Вал.

— Какви по-точно са проблемите му?

— Преди две години преживя автомобилна катастрофа. Беше тежко ранен в главата. Повече от пет месеца беше в безсъзнание. Преди катастрофата беше чудесен мъж и работеше за баща ми. Но след като излезе от кома, той… ако трябва да използвам думите на баща ми, той се държи като зомби. — Вал замълча и погледна към прозореца, мъчейки се да сдържи сълзите си. — Прекара месеци наред в санаториум. Нищо не му помогна. Физически беше добре, но просто загуби интерес към всичко… включително към мене. Остана в санаториума осемнайсет месеца, но състоянието му нито се подобри, нито се влоши. Реших, че не мога да го оставя там, и против желанието на баща ми настоях да се опита да заживее нормално. Надявах се, че далеч от санаториума ще се възстанови по-лесно. Лекарите се съгласиха и аз го доведох. Тук сме от седмица и той наистина започна лека-полека да се възстановява.