Читать «Нежен център» онлайн - страница 5

— Ммм… да, благодаря — каза Вал.

Сервитьорът постави мартинито на масата, прибра празната чаша и безшумно се отдалечи.

Вал погледна часовника си. След това се протегна за чашата, отпи от мартинито и го сложи обратно на масата.

„Няма го — помисли си тя. — О, господи! Какво да направя? Татко каза, че няма да се прибере преди пет. Само ако знаех къде… не, не! Не трябва да му казвам. Той наистина е последният човек, на когото ще кажа. Но кой може да ми помогне? Доктор Густав? Да, може би е по-добре да му се обадя. Но какво може да направи той? Нима ще се втурне да търси Крис? Полицията? Те биха могли да го намерят, но като разберат кой е, вестниците ще се разшумят около неговото изчезване и тогава… О, не! Нямам намерение да вдигам отново тази ужасна дандания.“

Тя отново погледна часовника си. Беше един без петнайсет. Чу се шум от приближаваща кола и тя се наведе напред, за да види как един ролс-ройс се плъзга към входа на хотела. Дебела жена с дебел пекинез в ръце слезе от колата и бавно и тежко изкачи стълбите към терасата.

„Той може да се върне всеки момент — помисли си Вал. — Не трябва да се паникьосвам. Трябва да му имам вяра. Ще чакам до един часа и тогава наистина, наистина трябва да направя нещо.“

Няколко минути преди един на терасата се появи Жан Дюлак, управителят на хотела — висок, красив мъж с безупречни маниери и особен чар, присъщ само на французите. Той спираше при всяка маса, за да размени няколко думи с гостите на хотела.

Вал го наблюдаваше как се приближава. Беше малко след един, когато той най-после стигна до нейната маса.

— Мадам Бърнет… сама ли сте? — Той й се усмихна. — Това е много лошо.

Французинът замълча, но се вгледа проницателно в пребледнялото й, измъчено лице.

— Бих ли могъл да направя нещо за вас? Мога ли да ви помогна?

— Надявам се, че можете — каза Вал с разтреперан глас. — Моля седнете. Аз…

— Не, не мога да направя това. Хората тук нямат друго занимание, освен да наблюдават и да клюкарстват. Моля елате след малко в моя кабинет. — Той й се усмихна отново. — Вашите тревоги естествено са и мои тревоги. Елате и ще видим какво мога да направя. — Той се поклони леко и отмина.

Времето се влачеше бавно и мъчително. Когато хората почнаха да напускат масите си и да се преместват в ресторанта, тя стана и тръгна към кабинета на Дюлак, като се опитваше да върви бавно. Кабинетът беше зад рецепцията. Един служител, който работеше със сметачна машина, спря и й се поклони, когато тя приближи.

— Моля влезте направо, мисис Бърнет. Мосю Дюлак ви очаква.

Тя влезе в голяма стая с прозорци, които гледаха към залива. Вътре имаше много цветя, удобни мебели и малко бюро, зад което седеше Дюлак. Той стана и й предложи стол.

— Седнете — каза той. — Сега можем да се заемем с нашия проблем, мадам. Отнася се за мистър Бърнет, нали?

Вал седна. Трябваше да направи огромно усилие, за да спре сълзите, които ненадейно щяха да бликнат от очите й.

Дюлак отиде до прозореца, постоя малко и се върна на бюрото си. Беше й дал достатъчно време да се овладее, преди да продължи.