Читать «Нежен център» онлайн - страница 8

— Все още нищо. Съобщено е на всички патрули. За какво е цялото това вълнение?

Теръл започна да пълни една почерняла и очевидно доста използвана лула.

— Важни хора. Човекът е зет на Чарлз Травърс, а ако не знаеш кой е той, ще ти кажа, че е построил хотел „Ню Йорк Палас“, една фериботна връзка, язовир в Хавана и още няколко дребни работи от същия калибър.

Бейглър отпи от кафето и запали цигара.

— Е, и?

— Ами трябва да го намерим. Има едно усложнение. — Теръл замълча, пуфтейки с лулата си. — Той е психично болен. Когато се връщах от срещата с жена му, се отбих при доктор Густав, който е в течение. Мъжът е претърпял тежки наранявания на главата при автомобилна катастрофа. Доктор Густав казва, че има мозъчни сраствания. Те могат да се разнесат с времето, но засега човекът не отговаря за действията си. Не е карал кола от две години и в момента е съвсем сам в този мерцедес. С такава бърза кола може да причини много поразии и на себе си, и на други хора.

— Какво искаш да направя? — попита Бейглър, като допи кафето си. — Да се обадя ли пак на момчетата?

— Мисля, че да. Кажи им, че е спешно. Искам този човек да бъде намерен, и то бързо. Минаха повече от два часа от първото съобщение. Не е чак толкова трудно да се намери бял открит мерцедес.

— Може да е тръгнал по някой черен път — каза Бейглър, като стана от стола.

— Не ме интересува какво може да е направил. Искам да бъде намерен веднага!

Бейглър кимна и отиде в оперативната стая. Седна пред едно бюро, взе микрофона и започна да вика една след друга патрулните коли. В този момент един офицер се приближи и го потупа по рамото.

— Хари се обажда, сержант. Намерил е мерцедеса.

Бейглър остави микрофона.

— Кажи на момчетата — нареди той и отиде при друго бюро. Там вдигна телефонната слушалка, която лежеше на бюрото: — Хари?

— Да, сержант. Намерихме колата. Бял мерцедес с номер 33567, нюйоркска регистрация, на магистралата Олд Дикси. Спукана гума и смачкан калник. Следи от занасяне по платното. Колата е спряла в едно дърво. Трябва да се е движила доста бързо.

Бейглър потри върха на носа си.

— А шофьорът?

— Няма никой в колата, сержант.

— Задръж така — отсече Бейглър и се завъртя на стола си. — Хей, Джак, колко коли имаме близо до Олд Дикси?

— Три — информира го дежурният, който следеше движението на патрулните коли по картата. — Две на двайсет мили, третата на десет мили.

— Кажи им да се насочат към Хари и да побързат. Той се нуждае от помощ.

Бейглър продължи разговора с Хари:

— Три коли идват към тебе. Искам пълно претърсване на района. Шофьорът не може да е отишъл далеч. Стой там. Бъд ще ти даде описанието на човека.

Той повика друг офицер, предаде му слушалката и тръгна бързо към кабинета на Теръл.

* * *

В три без двайсет същия следобед Вал все още седеше до прозореца и чакаше. Тя си повтаряше, че нищо не може да направи и просто трябва да бъде търпелива, докато полицията намери Крис. Но с течение на времето тревогата й растеше. Самотното бдение започваше да й къса нервите. Тя вече се питаше дали Крис не е катастрофирал отново и дали… този път не бе мъртъв.