Читать «Нежен център» онлайн

Валери Бърнет лежеше във ваната със затворени очи, положила глава върху възглавницата на ръба й.

През полуотворения прозорец от терасата на хотела долитаха далечни гласове. Шумът беше приятен и Валери го слушаше с удоволствие. Тя се радваше, че бяха отседнали в този хотел в Испанския залив. Наистина беше най-хубавият хотел сред стотиците, които бе виждала.

Отвори очи и огледа своето издължено, чудесно оформено тяло. Голите гърди и тясната ивица при слабините изглеждаха изумително бели на фона на златистия й тен.

Пристигнаха в Испанския залив само преди седмица, но слънцето бе доста силно и тя бързо почерня, без да изгори.

Вал протегна мократа си ръка и взе платинения часовник, който Крис й бе подарил по случай сватбата им. Беше дванайсет без двайсет. Имаше време да се облече спокойно и да слезе на терасата, за да изпие едно мартини с лед. Крис можеше да пие само доматен сок и тя все още не можеше да свикне с факта, че се налага да пие мартинито си сама. Това, че той вече не можеше да пие алкохол, я караше да се чувства виновна по особен начин, но лекарят я беше предупредил, че трябва да продължи да живее нормално, тъй като би било зле за Крис да усети, че заради него е променила предишния си начин на живот.

Телефонът иззвъня тъкмо когато слагаше обратно часовника на масичката до ваната. Тя избърса ръката си с кърпа и вдигна слушалката.

— Търсят ви от Ню Йорк — съобщи телефонистката. — Ще говорите ли, мисис Бърнет?

Никой освен баща й не знаеше, че са отседнали в хотел „Испански залив“. „Сигурно е той“ — помисли си Вал.

— Да — каза тя и веждите й едва забележимо се сбърчиха от тревога и раздразнение.

Тя беше помолила баща си да ги остави на спокойствие и той беше издържал цяла седмица. Това, че се обаждаше сега, беше нейна грешка. Не му беше писала, макар че трябваше, като знаеше колко много се тревожи за нея.

По линията долетя дълбокият внушителен глас на баща й. Когато го слушаше, тя често си мислеше, че ако не беше станал магнат, от него би излязъл чудесен шекспиров актьор.

— Вал, там ли си?

— Да! Защо, татко? Радвам се…

— Вал! Чаках да ми се обадиш!

— Съжалявам. Знаеш как става… Слънцето е толкова хубаво. Вярно, че трябваше…

— Да оставим това. Как е Крис?

— О, добре е. Тъкмо си говорехме снощи за теб и той…

— Искам да знам как е той. Слушай, Вал, имам среща след пет минути. Да не губим време! Как е той?

Тя размърда нетърпеливо краката си във водата.