Читать «Нежен център» онлайн - страница 29

Хенеки, който много пъти беше попадал натясно, мислеше бързо. Той знаеше, че ако Карш го издаде на полицията, Теръл ще скочи на врата му много преди десет часа, когато трябваше да дойде Харди. Трябваше да се опита да задържи Карш, да се свърже с Харди, да изкрънка пари за бягството си и да изчезне отново.

Карш се беше помъкнал към вратата, когато Хенеки каза:

— Чакай…

Карш спря.

— Дай ми малко време — каза Хенеки припряно. — Ако науча нещо, ще ти кажа. Аз дори не зная коя беше жената.

— Ами?! — изсмя се Карш и посегна към бравата. — Това е последният ти шанс, Джоуи. Или ще ми изпееш нещо, или отиваш при акулите.

Хенеки си даде вид, че се колебае, след това бръкна в джоба си и извади малък предмет, който постави на бюрото.

— Добре, печелиш. Ето го. Това е всичко, което скрих. Намерих го до тялото на убитата.

Карш, който бе блъфирал и не бе очаквал да спечели нещо със заплахите си, отиде до бюрото и видя масивната златна запалка, която Хенеки му предлагаше. Не я докосна, но я разгледа внимателно. „Това е скъп предмет“ — каза си той и погледна изпитателно Хенеки.

— Когато я намерих, бях толкова объркан, че не знаех какво правя. Видях запалката на леглото до нея, взех я и я сложих в джоба си. Бях я забравил, когато говорих с ченгетата.

— Ами?! — изсмя се Карш. — Да не мислиш, че главата ми е куха? Ти си я видял и не си могъл да се въздържиш да не я откраднеш.

Той взе запалката, за да я разгледа отблизо, и я завъртя в ръката си. Очите му се присвиха, когато четеше гравирания надпис върху долната й страна:

„На Крис с любов. Вал“

— Кой е Крис и коя е Вал?

Хенеки завъртя глава.

— Не бих могъл да зная. Останах с впечатлението, че принадлежи на убиеца. Защо да принадлежи на Сю Парнъл?

— Може да я е откраднала — каза Карш неуверено.

— Това е всичко, което мога да ти дам — каза Хенеки. — Честна дума, Карш, не те лъжа.

Карш сякаш не чуваше. Той продължи да разглежда запалката и след един дълъг момент на колебание я пусна в джоба си.

— О’кей, Джоуи, танто за танто. Аз ще си държа устата затворена и ти ще държиш твоята затворена. Може да ми потрябваш пак, тъй че не бързай да празнуваш точно сега.

Той излезе от кабинета и Хенеки с напрегнато лице го видя да изчезва бързо в един прашен стар буик.

* * *

Карш спря пред пощата в Оджъс, за да се обади в агенцията. Когато Хеър вдигна слушалката, Карш му каза за Хенеки и за запалката.

— Какво искаш да направя? — попита той в края на рецитала си. — Да дам ли запалката на ченгетата?

— Не трябва да бързаме — изхриптя Хеър. — Никога не бързай, Сами. Крис и Вал, казваш? Защо тези имена ми напомнят нещо? Трябва ми малко време, за да помисля. Ти върви някъде и пий една хубава студена бира. Обади ми се по телефона след един час. Ще се опитам да се сетя.

Той затвори телефона, поседя няколко минути със съсредоточен израз на тлъстото си лице, след това се пресегна и звънна на Люсил.