Читать «Нежен център» онлайн - страница 27

Джако Смит беше тип, който охлаждаше горещите страсти по-бързо от всеки друг бабаит край пистата за конни надбягвания. Той представляваше планина от мека, бяла, хомосексуална плът, имаше коса с миши цвят, растяща ниско над тясното му чело, и тлъсто бебешко лице. Когато говореше, фъфлеше. Движеше се с Мо Линкълн, слаб и злобен красавец от Ямайка, известен с това, че може да убие с нож човек от двайсет метра. Когато и да станеше скандал около конните писти, Джако и Мо веднага пристигаха и скандалът приключваше след няколко секунди. Имаше време, когато тези двамата трябваше да прибягват до насилие, но сега вече самото им присъствие имаше незабавен охладителен ефект. Беше достатъчно да застанат отстрани и да погледат биещите се и последните изчезваха яко дим. Оловната тръба на Джако и ножът на Мо бяха причинили толкова злини на служителите на реда, че не се нуждаеха от повече доказателства за своята ефективност.

Хенеки знаеше, че рискува посещение на тези двамата, ако раздразни Харди, но след като претегли доводите за и против, реши, че печалбата си струва риска. Тъй че седейки в тясната си гореща канцелария малко след единайсет часа, той се пресегна към телефона и набра офиса на Харди.

Самият Харди вдигна слушалката.

— Том Хенеки се обажда — каза Хенеки. — Аз съм собственикът на парк-мотела в Оджъс. Бих искал да се отбиете при мен довечера, да речем в десет часа.

Настъпи дълга пауза, която окуражи Хенеки. После Харди каза:

— За какво става въпрос?

— Разговорът не е за по телефона — каза Хенеки. — Нека да го наречем спешен делови въпрос.

— Ако имате работа с мен — каза Харди с внезапна острота в гласа, — елате в офиса ми.

— Току-що бях посетен от ченгетата — каза Хенеки. — Те стават прекалено любопитни. Мисля, че е по-добре да дойдете тук в десет часа.

Той внимателно постави слушалката, чудейки се на куража си да говори по този начин с Харди. Извади носна кърпа от джоба си и избърса изпотеното си лице. След това отвори едно чекмедже в бюрото си и взе от там един специален полицейски пистолет, 38-и калибър. Разгледа го, убеди се, че е зареден, и го сложи в един страничен джоб на сакото си.

Докато затваряше чекмеджето на бюрото, вратата на канцеларията се отвори и влезе един дребен тъмен мъж с лице на пор, с отъркано сиво бомбе и костюм.

Хенеки беше дочул неясен шум от спираща кола. „Още един лешояд, който идва да види бунгалото на убийството — каза си той, — или пък ще остане за през нощта, за да може да се похвали на приятелите си, че е спал в същото легло, в което е била заклана Сю Парнъл.“

От момента, в който заглавията на вестниците гръмнаха за убийството, на Хенеки постоянно му досаждаха подобни лешояди. Мотелът беше препълнен. Той стана, за да съобщи на този малък, подобен на плъх човек, че няма свободни места.

— Съжалявам, всичко е пълно — каза той, като не си даваше много труд да погледне Сам Карш, който го изучаваше внимателно.