Читать «Нежен център» онлайн - страница 30

Джеймс Хадли Чейс

— Донеси ми вчерашния брой на „Маями Херълд“ — каза той, когато тя промуши глава през вратата. — Побързай, миличка.

Тя му донесе вестника и той я отпрати. Бързо прелисти страниците, докато стигна до клюкарската колона, където прочете, че Чарлз Травърс, десетият по богатство човек в Америка, е долетял от Ню Йорк, за да прекара няколко дни с дъщеря си и зет си Крис Бърнет. По-надолу той научи, че малкото име на мисис Бърнет е Валери. Научи също, че двойката се е настанила в хотел „Испански залив“. След това поиска сутрешното издание на „Маями Херълд“. Научи за изчезването и намирането на Крис, но информацията беше толкова оскъдна, че не можа да си състави мнение, какво всъщност се беше случило. Обади се в „Испански залив“ и поиска да говори с Хенри Трас, детектива на хотела, който получаваше заплата и от агенцията на Хеър. Изслуша това, което Трас му каза за двамата Бърнет, изсумтя и затвори. После си запали пура, свлече се в стола си и остана така, докато порочният му плодовит мозък работеше. Размърда се едва когато Карш му телефонира.

— Сами, мисля, че сме попаднали на нещо много, много интересно. Запалката принадлежи на Крис Бърнет, зетя на Чарлз Травърс… да… същият. Трас ми каза, че Бърнет е откачен. Преди няколко дни изчезнал от хотела и липсвал около двайсет и четири часа. Ченгетата го намерили. Той не знаел какво е правил и къде е бил. Сега е в лудницата на Густав. Слушай, Сами, от това може да излезе много изгодна сделка, ако изиграем правилно картите си. Виж какво искам да направиш. Искам да тръгнеш от парк-мотела към северната магистрала на Маями Бийч и да се заловиш за работа. Отваряй си очите. Провери всички черни пътища. Бърнет трябва да е бил с кола. Носел е спортно сако, когато е излязъл от хотела. Но когато ченгетата са го намерили, то е липсвало. Ако можеш да намериш сакото, ще сме в много удобна позиция. Поработи върху това, Сами! Размърдай си мозъка. Искам да душиш като копой.

Карш изпсува тихичко, потейки се в телефонната кабина.

— Искаш ли да предам запалката на Теръл? — попита той.

— Не повече, отколкото искам да ми извадиш сърцето и да го хвърлиш в морето — отвърна Хеър.

— Кой казва, че имаш сърце — изръмжа Карш и затвори.

Той излезе от кабината и се качи в колата си. Запали цигара, нахлупи бомбето над очите си и поседя така известно време в размисъл. Когато Хеър каза, че иска Карш да души като копой, той имаше предвид загадъчното му умение да открива неоткриваемото. Карш сякаш беше медиум. Много пъти бе решавал някои заплетени случаи, само защото имаше странното чувство, че ще намери необходимата улика, ако погледне на точно определено място. Той поглеждаше и я намираше.

Докато седеше и пушеше, Карш се отпусна напълно, затвори очи и подобното му на пор лице се успокои. След няколко минути оправи шапката си, запали колата и бързо подкара обратно към парк-мотела. Пред входа на мотела направи обратен завой и тръгна към северната магистрала на Маями Бийч, на около петдесет мили от там.

Той задържаше скоростта на трийсет мили в час и умът му беше като антена, опитваща да долови сигнал от това, което търсеше.