Читать «Нежен център» онлайн - страница 31

Смрачаваше се, когато бе на три мили от мястото, където бяха намерили Бърнет. Беше проучил всички странични пътища, обръщаше колата, когато не намираше нищо, и се връщаше на магистралата.

Сега той внезапно застана нащрек. Черен коловоз вдясно от магистралата водеше в гъста гора. Беше по-скоро коларски коловоз, отколкото път, и Карш не се поколеба да завие по него. Когато колата заподскача по неравната повърхност, той започна тихичко да си подсвирква. Имаше странното и силно усещане, че ей сега ще намери това, което търси.

Нагоре по коловоза стигна до малка полянка сред гъсталака. На полянката стоеше синьо-бял форд линкълн, който приличаше на изоставен. Карш спря колата, излезе и отиде при линкълна.

Той обиколи колата, разгледа я внимателно, след което извади от джоба на сакото си чифт износени ръкавици от свинска кожа и си ги сложи. Отвори вратата откъм шофьора, пъхна се зад кормилото и прочете талона на колата, който висеше на таблото. Научи, че колата е собственост на компанията за коли под наем „Обратен завой“ в Маями. Той се извърна и погледна задната седалка. На седалката, грижливо сгънато, стоеше мъжко спортно сако. Все още подсвирквайки си, Карш взе сакото и го сложи на коленете си. Във вътрешния джоб имаше тънък скъп портфейл. Той го проучи. Портфейлът съдържаше две банкноти по петдесет долара, три по сто долара, шофьорска книжка на името на Крис Бърнет от Ню Йорк и снимка на красиво момиче в елегантен бански костюм. На гърба на снимката беше надраскана с молив една-единствена дума: „Вал.“

Когато Карш разгърна сакото, той изведнъж спря да си подсвирква. Предницата беше покрита с кора от засъхнала кръв. Карш беше достатъчно опитен, за да разпознае приличните на ръжда петна. Той поседя известно време взрян в сакото, после излезе от линкълна, отиде при своята кола и заключи сакото в багажника. Върна се при линкълна и макар че прекара двайсет минути във внимателно претърсване на всеки инч наоколо, не намери нищо друго. Беше вече седем и двайсет и пет и се смрачаваше. Той отиде в колата си, запали цигара, поседя замислен около три минути, след което обърна и излезе на магистралата. Умът му работеше усилено; караше бързо, но внимателно. Пристигна в Маями малко след осем и половина.

Реши да се обади в „Обратен завой“, преди да се свърже с Хеър. От дългия си опит знаеше, че Хеър няма да му благодари, ако занесеше само половината от информацията, необходима им, за да започнат да действат.

Управителят на „Обратен завой“ беше тънък рус мъж с големи торбички под очите и сбръчкано от постоянна тревога чело.

Карш му подаде визитната си картичка и отпусна дребното си тяло на един стол.

— Попаднах на една от вашите коли — каза той. — Изглежда изоставена. Номерът на талона е 44791. Това говори ли ви нещо?

Управителят, който се казваше Морфи, го погледна неодобрително.

— Изоставена… какво имате предвид?

— На един черен път встрани от северната магистрала на Маями Бийч — обясни Карш. — Зарязана на една горска полянка… няма шофьор… няма нищо. Мислех, че ще искате да знаете.