Читать «Нежен център» онлайн - страница 28

Изведнъж лицето на Карш светна и той си пое дъх развълнувано, като че ли си беше спомнил нещо важно.

— Е добре, много добре! Джоуи Шоу — царят на негодниците! Здравей, приятелче, как върви изнудването тази година?

Хенеки замръзна. Жълтеникавото му лице посивя. През изминалите три години никой не беше го наричал Джоуи Шоу. Той беше твърдо убеден, че успешно е скрил самоличността си и е потънал в неизвестност в забутания Оджъс. Погледна Карш и сърцето му спря.

Сам Карш! Той и никой друг! Карш тук!

Карш се хилеше и смехът му причиняваше студени тръпки по гърба на Хенеки.

— Ти ли си Том Хенеки? — попита Карш.

Хенеки се поколеба, след това отиде бавно до бюрото и седна.

— Чуваш ли ме, приятелче? — каза Карш, бутна шапката си назад, извади кибритена клечка и започна да изследва с нея един кътник.

— Аз съм Хенеки — каза Хенеки дрезгаво.

— Не се вкисвай толкова, де. Радвам се да те видя отново. Чакай да се опитам да си спомня. За последен път се видяхме преди три години. Ти действаше в Ки Уест — каза Карш. — Имам чудесна памет, нали? Беше пуснал въдицата на един тип, който имаше повече пари, отколкото акъл. Едно малко хубаво котенце работеше за теб. Ти я натика в леглото му и след туй го заплаши, че ще кажеш на жена му. Смяташе да му изкопчиш десет бона, само че той не беше толкова тъп, колкото изглеждаше. Той си поговори с Хеър, който си поговори с мен, след това аз си поговорих с теб… помниш ли?

Хенеки каза:

— Да, така беше.

— Трябваше малко да те понатиснем. Ти подписа показания… помниш ли? Даже успяхме да те убедим да подпишеш още две показания за два други, по-успешни опита за изнудване. Казахме ти, че няма да разгласяваме тези показания, докато се държиш добре. Между другото, какво стана с котенцето? Аз не бих й отказал.

— Не си спомням — рече Хенеки дрезгаво.

— Жалко… Е, мисля, че има и други наоколо — каза Карш. — Ченгетата знаят ли кой си, Джоуи?

— Не ме наричай така! — възкликна Хенеки.

— Значи не знаят… Много, много интересно. — Карш заобиколи плота и седна срещу Хенеки. — Добре, какво знаеш за убийството на Сю Парнъл, Джоуи? Аз работя върху случая. Ако ти ми дадеш нещо, и аз ще ти дам нещо. Танто за танто, както се казва. Каква е всъщност тази мръсна история?

— Ченгетата знаят всичко. Можеш да го прочетеш във вестниците. Тя дойде тук, регистрира се, поръча да я събудим рано…

— Тези глупости са ми известни — каза Карш. — Интересува ме каймака, Джоуи. Това, което не си изпял на ченгетата.

— Нямаше нищо такова — каза Хенеки и пот изби по лицето му.

— Но аз мога да изпея нещо — каза Карш. — Танто за танто, Джоуи.

— Казвам ти, че нямаше какво да крия — прошепна Хенеки отчаяно. — Виж, Карш, ще ти кажа направо — нищо не мога да направя, ако някаква курва я пребият в моя мотел, нали? Дай ми малко време. Ако има нещо, ще ти кажа.

Карш го изгледа продължително, след това сви рамене и стана.

— Нямам нищо против крадците, убийците и мошениците. Мога да преглътна дори по някой сутеньор от време на време, но просто не мога да понасям изнудвачи край себе си. Приятелче, в скоро време тежестта на закона ще се стовари върху главата ти и съдиите ще размахват в големите си потни ръце показанията, които подписа преди три години.